|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЖИГО СПАСЯВА ОКЕАНА Юлия Спиридонова-Юлка Един ден вятърът донесе на Джиго топче от изсъхнали водорасли. Беше си съвсем хубаво топче и с него можеха да се правят всякакви неща - да се целиш, да го риташ или подхвърляш. Да, ама това топче беше доста измацано с нещо черно. Джиго се опита да го изчисти, но това черното не се махаше! И не само, че не се махаше, ами и лепнеше по пръстите. Знаете как става с тези лепкави неща - докато се усетиш, и то ти се е залепило в косата, по носа и даже вътре в него! Чудя се как става така всеки път... Джиго искаше да попита вятъра за това лепкаво нещо, но той вече си беше отишъл. Такива са ветровете, не ги свърта на едно място. И тогава на Джиго му светна - дзън! Това не беше просто някакво си топче, а писмо! Но не обикновено писмо, дето ги пишат: “Здрасти Джиго, как си, тук времето е хубаво, по цял ден се пека на слънце.” Не, съвсем не беше такова писмо. Това беше вик за помощ. Джиго, нали си беше умничък, защото носи очила, веднага се сети. Това беше вик за помощ от океана, нали топчето беше от водорасли. А водораслите са едни растения, които растат само във вода, вижте им името - водо-расли. А къде има най-много вода? В океана, разбира се. Остава да кажете, че не знаете какво е това океан. Представете си:
И така, Джиго реши да отиде до океана. Ето ти проблем, обаче. Явно доста дъжд се беше изсипал, защото на планетата Земя има цели четири океана. А те са Северният, Атлантическият, Тихият и Индийският океан. Как да разбере Джиго от кой точно бе писмото за помощ? Нямаше време за губене, той се метна на гърба на един щъркел и полетя. Преминаха през много държави и морета, които няма да ви изброявам, защото няма да ми стигне книжката. Щъркелът летеше, а Джиго мислеше. И за двете неща му помагаха очилата, ама много полезно нещо са тези очила! Изведнъж, както си летяха, Джиго видя ято птици. Тези птици бяха особени - крилата им бяха изцапани с нещо мазно и черно. - Откъде идвате, птици? - извика Джиго на езика на птиците. - Идваме отдалеч, чак от Тихия океан. Много сме изморени, защото крилата ни тежат. Нали са изцапани с петрол! Аха, ето каква била работата! Петролът е нещо много полезно - от него се прави бензин. И понеже петролът се намира дълбоко в земята, хората го вадят оттам и го превозват с едни кораби, специално за петрол. Наричат се танкери. Лошото е, че понякога петролът изтича от танкерите и тогава става страшно. Джиго и щъркелът изминаха много път, докато накрая стигнаха до един океан, който си кротуваше, нали такова му е името - Тихи океан. Те полетяха над водата и всички риби, птици и миди много се зарадваха, като ги видяха! - Ура, Джиго - изкрещя едно малко раче, което се беше покатерило на гърба на един голям кит. - Ние двамата, рачето Рачко и китът Планктон, ти изпратихме писмото по вятъра! - Голяма трагедия, Джиго. Един танкер разля петрол и по океана плува огромно отровно петно. Който се докосне до него, умира! - каза Планктон. Всички риби, рачета, птици и миди млъкнаха и зяпнаха Джиго. Той намести очилата си с пръстче и се замисли. - Ето какво ще направим. Ще почистим петното! - измисли накрая той. И състави план. Ето го. ПЛАН ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА ОКЕАН ОТ ПЕТНА
Всички океански жители се хванаха на работа. До вечерта океанът беше почистен. Всички много се радваха, особено Рачко, който изтанцува един танц върху гърба на Планктон. Джиго танцуваше с него и всички пееха заедно онази песничка без думи, която знаем - ла-ла-ла...
© Юлия Спиридонова-Юлка Други публикации: |