Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗВУКЪТ НА ОТМИНАВАЩОТО ВРЕМЕ
Скрит зад своето лице, аз гледам
как се рутят камъни
от крепостните ми стени,
прорасли с бурен и къпини,
впили корен в хоросана,
замесен със възторг и кръв.
Нищото прелита като сова
от прозорец на прозорец,
зейнали на моята глава
а от небето времето вали
и в него избуява и угасва
триумф на разни имена.
Един момент е седнал отегчено,
подпрял брада на длани
и се взира неопределено,
а истината търси в моите очи
кураж да стана и да тръгна,
дори опипом, но да тръгна.
© Юрий Петрински
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2001
Юрий Петрински. Бягащи небеса. Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Юрий Петрински. Бягащи небеса. София, 1997.
|