СТЕНАТА

(по Борис Христов)

Побиха ме тръпки, застанал пред нея -
имаше надпис "Това е стена",
чух някой да вика. А друг се завръщаше
и повръщаше дните си.

Мишки под нея свободно сновяха -
отсам и оттатък и после обратно.
Отстъпих на крачка и блъснах
краката на стълба ненужна.
Видях и сандъци с гранати,
топки от восък и много пера.

Дращих и блъсках - кръв от ръцете прокапа
и както си беше тихо до пръсване,
няколко бурена, впити във фугите,
къртеха късове хоросан.

Тогава дойдоха пазачите, казаха:
"А някои просто, са родени оттам"
и отминаха, просто отминаха.
След тях небето почерня от завист,
която се вкопчи - вълчица - в моето гърло.
Тогава омекнах и седнах.

Когато се сбръчках и власите станаха бели,
до "Това е стена" сложих тире и написах по-долу:
"Зависи от гледната точка, какво значи - оттатък".
И вече стената я нямаше.

© Юрий Петрински
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2001
Юрий Петрински. Бягащи небеса. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Юрий Петрински. Бягащи небеса. София, 1997.