|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИЗНАНИЕ
Здравей, самота.
Отново сме двама -
относително нова
и болезнено стара
е твойта премяна.
В замяна -
дарявам внимание,
търся познание
и чакам да чуя
на твоята мъдрост
думите ветрени.
Здравей, самота.
Ти милваш ръцете ми,
а на едро
животът през тях преминава.
Забрава.
Уморих се от празни мълчания
и думи безплътни.
В нелепи посоки се вричам.
Уморих се след хора
и слънчеви зайци да тичам,
да търся обич от тези,
които обичам.
1992
© Явор Кирин
=============================
© Мост (електронна версия), 1999, № 4-5
© Електронно списание LiterNet,
17.04.2001, № 4 (17)
|