БЪЛГАРСКИТЕ "КЛЕТНИЦИ"

Христо Трендафилов

web

Заглавието на литературното произведение като концентриран израз на неговото съдържание също има своята поетика и тя в последно време привлича вниманието и на нашето литературознание. Свидетелство за този интерес са както редица публикации на Клео Протохристова, така и специалната книжка на сп. "Език и литература"¹. В нашата работа ще засегнем проблема за смисловите трансформации, които може да претърпи заглавието на литературната творба в процеса на превода от един език на друг. В българската литературна наука проблемът е поставен от Кл. Протохристова в статията й "В огледалото... ясно", в която се разглеждат промените при превода на заглавието на знаменития роман на Марсел Пруст "В търсене на изгубеното време" от френски на английски език: английското заглавие изглежда наглед несполучливо, но всъщност представлява един умело използван цитат от 30-ти сонет на Шекспир (Протохристова 1997: 152-154).

Нека разгледаме в такъв план заглавието на Вазовата повест "Немили-недраги". Както е известно, тя е публикувана най-напред през 1883-4 г. в сп. "Наука", а по-късно през 1891 г. излиза в т. 1 на неговите "Повести и разкази". С оглед творческото развитие на Вазов "Немили-недраги" е третата по ред белетристична творба на писателя след спомените "Неотдавна" и повестта "Митрофан" (по-късно "Митрофан и Дормидолски") и се отнася към неговия "пловдивски" период.

В българската литературна традиция заглавието на повестта изглежда видимо и понятно. То явно се съотнася със стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г." и отразява част от колективните нагласи сред българската бунтовническа емиграция в Румъния през 60-те - 70-те години на ХІХ век:

по тази тежка чужбина
да ходим, да се скитаме
немили, клети, недраги...

Заглавието изглежда търсено, то съзнателно и правдиво отразява тежкото емигрантско битие и на Ботевия герой, и на Вазовите хъшове. Изразът "немили-недраги" се среща и във фолклора; за нас е важно да видим какви са неговите значения в тогавашния български език. Най-пълна представа тук би могъл да ни даде Речникът на Найден Геров, където изразът "ходи немил-недраг" (явно изразът се е употребявал по-често в съчетание с глагол, както е и при Ботев) означава "няма си ниде никого, скита се по людскы-ты врата, по чюжбина; безродный, безприютный (Геров 1977: 262). Ако следваме уместната риторическа (в случая - титрологическа) класификация на Сам Майер, то заглавието на Вазовата повест би трябвало да отнесем към "заглавията-алюзии", т.е. заглавия, които отвеждат към названията на други произведения. Например заглавието на известния антиутопичен роман на Олдъс Хъксли "Прекрасният нов свят" (1932) е цитат от Шекспировата "Буря", "Живи и мъртви" на Константин Симеонов отвежда към Първото послание на апостол Петър 4:5; "И слънцето изгрява" на Хемингуей - към Еклесиаста и т.н. (Майер 1997: 45-47).

През 1884 г. Вазов драматизира "Немили-недраги" под заглавие "Хъшове". Драматизацията е критикувана още тогава, несъвършенствата личат и днес, макар успехът да е неизменен, защото "Хъшове" реферират една сценичност, заложена в самата повест. Така или иначе, това е първият превод (по-точно автопревод) на "Немили-недраги" - превод на жанра и превод на заглавието. Новото заглавие носи в себе презрително-ироничните си изначални смисли, приети с гордост от българските емигранти и в своята субстантивирана множественост вече кореспондира с други творби от световната литература през ХІХ век: "Хайдути" на Ботев, "Разбойници" на Шилер, "Цигани" на Пушкин, "Казаци" на Лев Толстой.

Преводът, който Вазов прави на своята повест, е, разбира се, показателен, но той е сравнително лесно разгадаем, защото е координиран от прякото авторско усилие. Далеч по-интересно би било да се проследи смисловата специфика и евентуалните промени, които настъпват при превода на творбата на други езици. Така например заглавието на "Немили-недраги" на руски език е "Отверженные" (Вазов 1983). Според големия Речник на съвременния руски език "отверженный" означава "отвергнутый", "презираемый обществом, людьми" (Словарь 1959: 1265). Още по-интересна смислова верига възниква обаче при следната любопитна съпоставка. По същия начин - "Отверженные" е озаглавен руският превод на известния роман на Виктор Юго "Les miserables" ("Клетниците"). "Мiserables" има следните значения: 1) като прилагателно - нещастен, плачевен, злочест, окаян, презрян, беден, подъл; 2) като съществително - клетник, окаяник, нещастник, негодяй (Мавров 1959: 378). Очевидно българският преводач се е спрял на съществителното "клетник", което затваря "титроверигата" и отново ни връща към алюзивния извор на повестта "Немили-недраги" - стихотворението на Ботев "На прощаване", в което непосредствено между израза "немили-недраги" е вклинено прилагателното "клети":

немили, клети, недраги

Възможно е българският преводач на романа на Юго да е чувствал подсъзнателно българската езикова (Ботево-Вазова) традиция и поради тази причина се е спрял именно на "клет". В Речника на Н. Геров четем за "клятъй": 1) в значение на прилагателно - достоен за съжаление, горький, злочест, беден, нещастен; 2) в значение на причастие - прокълнат (Геров 1976: 378). Руският език притежава близки и дори по-крайни значения за "клятой" и синонима му "проклятой" - те могат да означават още "бяс", "отхвърлен от обществото", "каторжник" (вж. Даль II: стълб 1707; Даль III: стълб 1871; Словарь 1965-1985, т. XXIII: 117; срв. Успенский 2000: 72-73, бел. 26) (какъвто между впрочем е Жан Валжан, главният герой на "Клетниците").

Независимо от може би по-широките възможности, които дава в случая руският език, и при превода на Юго, и при превода на Вазов (разгледани сами по себе си, поотделно) руските преводачи се ориентират към един по-нормативен (нормиран, конвенционален) превод. Ако разгледаме обаче тези преводи в тяхната взаимовръзка, то е напълно възможно руският преводач на "Немили-недраги" да се е ръководел (повече или по-малко подсъзнателно) при избора на заглавието "Отверженные" от вече съществуващото заглавие образец (на романа на Юго) - така както английският преводач на "В търсене на изгубеното време" е следвал 30-ти сонет на Шекспир. В този смисъл връзката между двата руски превода е също от алюзивен тип. От своя страна българският преводач на "Les miserables" се насочва към своята родна алюзивно-поетическата традиция и може би точно това предизвиква възхищението на един такъв прекрасен преводач и тънък критик на превода като Атанас Далчев, който пише по този повод в един от своите "Фрагменти": "Нашите някогашни преводачи, изглежда са знаели езика по-добре от нас. Не само чуждия, а и нашия, българския. Аз винаги съм се удивлявал на думите "Клетници", с която е преведено заглавието "Les miserables" на прочутия роман на Виктор Юго (Далчев 1984: 108).

Съвпадането между заглавията на руските преводи на произведенията на Юго и Вазов провокира да потърсим техни общи черти и в други отношения. Романът-епопея на френския писател е преди всичко социален, макар и да е обвеян в романтично-лиричен патос и да е проникнат от "християнски моралистични идеи" (История 1982: 134). Според замисъла на Юго "Клетниците" е трябвало да съставя втората част от трилогия, която илюстрира борбата на човека със съдбата в трите й превъплъщения: религиозните суеверия ("Парижката Света Богородица", 1831 г.); социалната несправедливост ("Клетниците", 1862 г.) и природата ("Морски труженици", 1866 г.) (История 1982: 134-135).

Бихме могли да потърсим аналогии и в "трилогията" на Вазов, описваща живота на българите в условията на чуждо владичество и по-точно - на неговия край: в "Немили-недраги" (1883-4) се излага съдбата на бунтарите-изгнаници, в "Чичовци" (1885 г.) сравнително просветеното, но страхливо еснафство в България, а в "Под игото" (1889 г.) се дава пълна картина на бита и нагласите на българския народ през епохата на робството. И ако подобна сравнителна литературно-историческа интерпретация изглежда утрирана (за нея липсват преки податки), то несъмнено е друго - общото руско заглавие на творбите на Юго и Вазов ни насочва към националната репрезентация на европейския модел за отхвърлените от обществото "клетници". Хъшовете от "Немили-недраги" са българските miserables; българските "клетници".

Но западноевропейският (френският) контекст на "Немили-недраги" ни отпраща и към една донякъде аналогична художествена линия в руската класическа литература през този период. През 1861 г. (т.е. една година преди "Клетниците") Достоевски издава романа си "Унижените и оскърбените", представляващ своеобразно продължение на повестта "Бедни хора" (1845 г.). Казваме "своебразно", защото писателят вече е преминал през "мъртвия дом" и "подземието" и пристъпва към темата с усложнен психологически, морално-етичен и религиозен подход. Но тази линия е близка на Вазов най-вече в плана на една обща типология, защото светът на Достоевски си остава чужд за нашия писател. Пред Ив. Шишманов той изповядва, че за него Достоевски е "велик писател, но болен човек. Героите му са ненормални. Прочитът на неговите романи ни оставя винаги едно гнетящо впечатление" (Шишманов 1930: 216). И съответно можем да приемем, че на Вазов са много по-близки страданията и романтичната саможертва на "клетниците", факт, който се доказва повече подсъзнателно, докато общият му интерес към творчеството (особено към поетическото) на Юго е съвсем съзнателно демонстриран.²

И така, общият руски превод (Отверженные) на "Les miserables" на Юго и на "Немили-недраги" на Вазов допринася за разширяването на интерпретационния периметър на Вазовата повест и позволява, струва ни се, да я поставим по-определено в кръга на големите европейски литератури на ХІХ век, на една от чиито теми тя дава самобитен и достоен български отговор. И един друг, по-частен извод, или по-скоро предположение - по-близките в етническо и историко-културно отношение литератури се стремят при превода да запазят регионалния колорит на заглавието (например чешкият превод на "Немили-недраги", осъществен още в края на ХІХ в., е "Nemili-nedrahi", докато великите литератури търсят универсалния, нормативен превод. За това е нужно, разбира се, детайлното проследяване на преводите на "Немили-недраги" и на други езици. А и не само на "Немили-недраги".³

БЕЛЕЖКИ

1. Език и литература, 1997, № 5-6. Тук следва да се изтъкнат статиите на Сам Майер, Джон Холандър, Сигизмунд Кржижановски, Клео Протохристова, Цветан Ракьовски и др. [обратно]

2. За влиянието на Вазов от Юго вж. напоследък: Бояджиев (1999). [обратно]

3. Например заглавието на руския превод на Вазовата повест "Чичовци" е "Наша родня". Вж. Вазов (1983). [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Бояджиев 1999: Бояджиев, П. Вазов и Юго. Силистра, 1999.

Вазов 1983: Вазов, Ив. Повести и рассказы. Перевод М. Клягина-Кондратиева. София, 1983.

Геров 1976: Геров, Н. Речник на българския език. Фототипно издание. Ч. ІІ. Е-К. София, 1976.

Геров 1977: Геров, Н. Речник на българския език. Фототипно издание. Ч. ІІІ. Л-О. С., 1977.

Даль II-III: Даль, Вл. Толковой словарь живого великорусского языка. Т. ІІ-ІІІ.

Далчев 1984: Далчев, Ат. Съчинения в два тома. Том втори. Проза: бележки, фрагменти, статии. София, 1984.

История 1982: История зарубежной литературы ХІХ века. Москва, 1982.

Мавров 1959: Мавров, Бл. Френско-български речник. ІІІ изд. София, 1959.

Майер 1997: Майер, С. Проза под друго заглавие. Основи на преподаването. Реторика на заглавието. // Език и литература, 1997, № 5-6.

Протохристова 1997: Протохристова, Кл. В огледалото... ясно. Опит за разговор върху мълчаливите диалози в литературата. // Анархистът законодател. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Никола Георгиев. София, 1997.

Словарь 1959: Словарь современного русского языка. Т. VIII. О. М.-Л., 1959.

Словарь 1965-1995: Словарь русских народных говоров. Л.-Спб., 1965-1995.

Успенский 2000: Успенский, Б. А. Борис и Глеб: восприятие истории в Древней Руси. Москва, 2000.

Шишманов 1930: Шишманов, Ив. Иван Вазов. Спомени и документи. София, 1930.

© Христо Трендафилов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.01.2005, № 1 (62)

Други публикации:
За Вазов. Юбилейна научна сесия "150 г. от рождението на Ив. Вазов". Силистра, 2000.