Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Звездите падат -
като сняг в трева.
Светулки бягат
към безкрая.
Самотно куче
лае.
Събуди всички
нощни страхове.
А после -
глутница от песове
изви протяжни
гласове.
Накрая -
вопълът им
спря -
като отрязан
със кама.
Сама не знам
защо завих -
викът им
продължих.
10.06.1999
© Габриела Цанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2001, № 6 (19)
|