Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Снежни облаци
обрулени висят.
Заскрежени птици
падат. Бяло е -
като "отвъд".
Не искам
вятър да ме
брули.
Не искам
времето да ме
прокуди.
И свивам
замръзналите си
крила.
Като бяла птица
падам.
Не,
летя -
заскрежена капка
забравена
в небето,
или избързал цвят,
откъснат
от полето...
01.03.2001
© Габриела Цанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.07.2002, № 7 (32)
|