Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
КАТО РАЗКЪСАНА
възглавница
небето ръси сняг.
Замръзнали кристалчета вода
се гонят под зеленото сияние
на уличните лампи
и закъснялата Луна.
Като светулки
над цъфнали жита -
отвя ги вятърът.
Последната въздишка
на съня отпрати ги
обратно към небето.
© Габриела Цанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2001, № 12 (25)
|