НИЯ, ЗОДИЯ РИБИ

Георги Савчев

web

Малгожата Висожинска, моята приятелка от Варшава, ми писа, че е купила аквариум. С три малки рибки, които храни със специална храна и не позволява на никого да им пуска трохи. Решила е да изненада майка си за рождения й ден - шести март, с по-необичаен подарък. Последната нощ, когато се видяхме в ICQ-то, отговорите й пристигаха по-бавно от обикновено и се налагаше да чакам, защото заедно със стоенето пред компютъра държеше в ръцете си книга за аквариумните рибки, която четеше паралелно с чатенето. Бих й простил, че се разполовява и цялото й внимание не е обърнато само към мен, но и към тези смешни малки рибки, едната червена, другите две - сиви, които пазя на снимка в компютъра си. Снима ги с камерата на телефона си и ми ги изпрати, не подозираше, че събужда ревност в мен. Мислеше, че ще ми бъде интересно да ги видя.

Майката на Малгожата - Ния Висожинска, къдрокоса черноока гъркиня от Ксанти, пристигнала в Полша преди 23 години, за да учи полонистика във Варшавския университет. През пролетта на 1983 година, в един дъждовен ден, Ния забравила чадъра си в квартирата на улица "Алейе Уяздовске" и веднага щом завaляло, решила да се скрие в едно от кафенетата на улица "Нови швят". Там срещнала Юлиуш Висожински, тогава редактор в културния отдел на вестник "Жечпосполита", който пиел чаша топло мляко след напрегнато заседание в Съюза на журналистите. Юлиуш забелязал през витрината, че на входа се появила мокра до костите, висока, къдрокоса жена, която събудила някакво чувство на покровителство у него, станал, приближил се и я поканил да седне на масата му. Без да я пита, й поръчал чаша топло мляко и с дипломатична усмивка се заслушал в неуверения, но много симпатичен с грешките си полски, на който говорела Ния. Малгожата създали малко по-късно, може би през лятото на същата година, в една неизмазана двуетажна къща в Ахелой, на втория етаж, в стая с изглед към автобусната спирка за Равда. Юлиуш и Ния наели тази стая за лятната си почивка от 38-годишната Дора, лъчезарна вдовица с пищни форми, прекарваща по-голямата част от дългите горещи дни в градината зад къщата. Малката Малгожата получила името си от полската си баба, ревностна католичка, която била много сърдита на Ния, защото кръстила новородената в църквата "Св. Георги" в Ксанти.

Днес Малгожата е на 22, учи медицина в Ягелонския университет и съжалява, че не разбира и думичка от родния език на майка си. Юлиуш е колумнист на няколко големи варшавски вестника и на още един седмичник в Познан. Бракът му с къдрокосата гъркиня е вече в миналото, Ния подала молба за развод преди пет години, след като го заварила в една хотелска стая на улица "Маршалковска", заровил глава между краката на апетитната брюнетка Инна от Ростов на Дон, стажантка във Варшава по програмата за обмен на студенти на МГУ "М. В. Ломоносов". Когато разказва за тази случка, лицето на Ния се променя, придобива леко тъжна гримаса, придружена с незаличимо от годините неразбиране какво толкова е харесал Юлиуш в "в тази дългокрака рускиня, почти на годините на дъщеря му, с малки гърди и ужасен глас". А сладострастните й крясъци я накарали да намрази руския завинаги.

След развода Ния постъпила на работа в голяма американска рекламна компания (преди това била хоноруван преподавател по съвременна гръцка литература във Варшавския университет и в няколко елитни частни училища) и отличното й владеене на гръцки и сръбски за кратко време я издигнало до поста директор на отдела за Югоизточна Европа. Работата я пленила с това, че се пътува много и често, включително и до София, където я срещнах преди две години.

През есента на 2003-та валеше много, ако си спомняте. Асистентката по Социална психология беше закъсняла, имах подготвено съобщение за теориите за социална идентичност, но по всичко личеше, че напразно съм се готвил. Малко напрегнат и ядосан, влязох в едно от кафенетата на "Шипка" и си поръчах чаша топло мляко. Заваля. На входа се появи висока къдрокоса жена, мокра до костите. Станах. Приближих се до нея. Запита ме на английски къде се намира хотелът, който беше наблизо. Без да питам, я хванах леко за ръката, отведох я до масата, където бях седнал, и й поръчах топло мляко. Не знам защо го направих. Тя се усмихна.

© Георги Савчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2006, № 1 (74)