АБСОЛЮТНОТО СЪВЪРШЕНСТВО

Филип Дудин

web

Тук няма да разглеждам постигането на съвършенство от един индивид в една област. Ще разгледам постигането на абсолютно съвършенство от страна на даден разумен (а не просто мислещ) биологичен вид и евентуалните последствия от това. Под абсолютно съвършенство имам предвид пълно познание за всеки един обект или явление, който някога е съществувал, както и знание как да се извърши всяко желано действие, независимо от сложността му.

И така, оттук нататък за краткост ще наричаме “Х” нашият хипотетичен вид, достигнал до съвършенство. Ще приемем също, че Х не е някой скоро възникнал вид - иначе не би имал време да достигне до съвършенството.

От дефиницията за абсолютно съвършенство, която дадохме по-горе, получаваме, че Х има неограничени възможности, обезпечени от абсолютните му познания. Ако в даден момент Х не може да направи нещо, то той знае точно какво да направи, за да си осигури възможност да извърши желаното действие.

Също така, съвършенството предполага, че Х има пълно единство и синхрон в мисленето. Как може да стане това? Има няколко варианта.

• Видът Х се състои от много индивиди с равни характеристики. Техният начин на мислене съвпада, при което не се достига до каквито и да е спорове.

• Х (вече) се състои от един единствен индивид, събрал в себе си всички възможности на цялата си раса. При този вариант единственият индивид на Х се превърнал в истински бог - тук имам предвид бог, както го разглеждат монотеистичните религии, макар те да не разглеждат произхода му.

• Х има един “главен мозък”, който направлява (може би управлява) останалите индивиди, а те обслужват нуждите му. Всъщност, това е модификация на предният вариант на единство. За да се реализира този вариант, трябва индивидите “изпълнители” да са с еднакво мислене - може би роботи, или нормални биологични същества с програмиран начин на мислене. Възможностите на всяко едно от тези същества или роботи са обратнопропорционални на общият им брой, но общите им възможности винаги са достатъчни за изпълнение на задачите, които главният индивид ще им постави.

Защо Х има това пълно единство в мисленето? Причините са няколко. На първо място оцеляването. Само като пример - много войни в историята на човечеството са водени заради различни идеи и различни начини на мислене. Когато един начин на мислене не желае да приеме друг, той се стреми да го унищожи. Вследствие водените на Земята войни са загинали стотици милиони хора, но човечеството като вид все още съществува. Х никога няма да се подложи на частично самоунищожение.

Колко дълго може да съществува Х? Отговорът е прост - колкото пожелае. Х не се влияе от външни въздействия и не може да бъде унищожен от нищо.

Но има и едно интересно нещо. Абсолютното съвършенство предполага пълна завършеност и пълно познание за всичко. Следователно колкото и време още да съществува, Х няма да научи нищо ново, нито пък ще има още какво да свърши. Така че достигането на абсолютното съвършенство е крайният завършек на съществуването на Х. Какво става след това? Х би могъл да се самоунищожи - наведнъж, завинаги и без да остави следи от съществуването си. Просто да изчезне. Х може и да се слее с вечността. Всъщност, тези два изхода от съществуването не се изключват взаимно. Така че въпросът как изглежда Х не би бил правилен - той няма външен вид, може да изглежда както пожелае.

И накрая един последен въпрос. Може ли едновременно да съществуват два или повече съвършени вида - например Х и Y, и какво би станало в този случай? Едва ли Х ще опита да унищожи Y, или обратното. При тяхното ниво на развитие евентуалната борба между тях би могла да бъде както незабележима, така и унищожителна за съществуващия свят. Но те няма да опитат да направят нещо подобно - просто защото нито Х, нито Y ще има полза, и знае това идеално. Х и Y или ще се слеят в едно, или ще продължат да съществуват независимо един от друг. Но нима второто е различно от първото? Абсолютното съвършенство е еднакво. Следователно, когато достигнат съвършенство, Х и Y ще са едно и също нещо. С това въпросът могат ли да съществуват едновременно два или повече съвършени вида отпада. Те ще са едно цяло.

Остава открит само един въпрос - възможно ли е въобще такова съвършенство? Не се знае, и едва ли отговорът някога ще стане известен на човечеството. Засега всякакви предположения по този въпрос са възможни.

Март, 2001 г.

© Филип Дудин
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.10.2001, № 10 (23)