Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СПОМЕН ЗА ЕДНО ЗАВРЪЩАНЕ
На Б. Бянов
Сякаш всичко
по старому пак е...
Пак е пролет в родния край.
Разцъфтяха червените макове,
както винаги в края на май.
Пак високия бор и липата
зеленеят сред двора широк.
Пеят птици... А от вратата,
ме посреща един некролог.
Сякаш всичко е
същото... Вятърът,
оня пролетен, ведър покой...
Само вече оттам - през вратата,
няма да влезе никога той.
© Евгени Апостолов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2001, № 7 (20)
|