Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАТО УСМИВКАТА
Луната е
половинка аспиринче,
увиснала над мъртвото море.
Една пътека -
сякаш бледна
и немощна ръка на болен, се протяга
да го достигне...
Няма да успее.
В чашата на утрото,
препълнена със синева,
ще се разтвори
парчето аспирин... И ще изгрее
слънцето - като усмивката
на оздравял човек,
пробуден след кошмарен сън.
© Евгени Апостолов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2001, № 7 (20)
|