Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
И пак дърветата -
онези вечни,
безмълвни наблюдатели -
и тази пролет,
се преоблякоха в нови дрехи...
Не сме ги забелязали.
Погълнати от страсти,
ще съхраним ли свежестта на паметта си,
ще запазим ли богатството
на своите души?...
И пак дърветата -
безмълвни и зелени,
изправят се сред нашата
човешка суматоха:
зеленото на техните листа,
навярно ще омекоти изострените погледи...
1990 г.
© Евгени Апостолов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2001, № 7 (20)
|