Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧОВЕКЪТ НА БРЕГА
Не му пречете.
Той не тъгува.
И отдавна е прозрял
на мъката си същността.
Не му пречете.
Нека да остане
на брега, с очи,
загледани далече. Залезът
и вечната, прастара песен на вълните,
му спомнят нещо.
Оставете го. Сега
той мисли. И навярно,
когато от небето се усмихне
самотната луна,
човекът от брега ще тръгне
по сънените улици - към своя дом.
Ако успеете,
заговорете го. И вярвайте -
той може
да каже нещо, за което ние,
заетите с всекидневните си грижи,
дори не подозираме.
© Евгени Апостолов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2001, № 7 (20)
|