С МАКЕТА НА АВТОСТОП

СЪСЕДИТЕ ПИТАТ: "ЦАРОТ КЕ Я САКА ЛИ МАКЕДОНИЯТА?"

Една обиколка из най-горещата точка на света (поне според CNN)

Дилян Вълев

web

Македонският автостопаджия по принцип доста прилича на българския и се различава от западния такъв. Докато западняците пътуват на стоп, за да си правят купона и доставят радост на психопатите със сатър под предната седалка, то македонският стопаджия, както и нашенецът, пътуват предимно защото транспортът от дадено населено място за друго е отрязан, или пък нямат пари да си платят билета. Подобен е случаят с първия стопаджия, който качвам на Ново село, малко след като съм минал пропусквателния пункт. Той е на 25 години и учи в Струмица за "медичар", иначе казано - за лекар. Родом е от крайграничното село, от което вече трета година няма автобуси. Имам една стара лада, но се повреди, пък няма пари за ремонт, обяснява. Питам го има ли проблеми с албанците

в 70-хилядната Струмица

А, не, при нас е спокойно, отговаря той. Шиптъри при нас почти няма. В града живеели няколко семейства, на едното за всеки случай му запалили къщата, но иначе били кротки. Лошото било на север, към Куманово. Отначало не разбира въпроса ми има ли колеги албанци. Калеги, повтарям, дето учат за медичари с тебе? После се разсмива - албанец в македонски университет, това си е направо виц. Струмица като повечето македонски градове прилича на провинциален български град от средата на осемдесетте. Виждайки чуждия номер на колата

ме пресрещат улични дилъри

с впечатляващи пачки германски марки в ръцете. Не рискувам да обменя при тях и отивам в "менувачница" - обменно бюро. Установявам, че въпреки кризата, курсът на динара се е запазил същият отпреди година. След това с няколко загубвания успявам да изляза на пътя за Прилеп.

Пътищата са едно от нещата, по които Македония се различава от България. Въпреки беднотията, престрелките и щъкащите насам-натам български танкове, много трудно може да се види дупка в асфалта. Скоро качвам друг стопаджия, пак двайсетина годишен. Той е мургав и с остра физиономия, затова си спестявам въпроса: "Правят ли ви проблеми шиптърите?" Наместо това той ме пита: "У Бугария имате ли трева?" Малко съм учуден, но отговарям утвърдително. Той обаче настоява:

"Трева бе, трева, канабис!"

За всеки случай премествам парите в левия джоб. Свалям го в центъра на село със звучното име Свиниште, без да ми е откраднал нищо. Прилеп е по-малък от Струмица и тук цари същото провинциално безхаберие. Трудно може да се повярва, че това е страната, от която всеки ден Си Ен Ен предава престрелки. Следващият човек, когото качвам, потвърждава, че по южната част на Македония инциденти е нямало и ако искам да гледам стрелби, трябва да се кача нагоре на север. Така и ще сторя, но на следващия ден. Разбирайки, че съм българин, той се оживява - много е впечатлен от новините за царя.

"Ке я сака ли Македония царот?",

пита ме и без да дочака отговор, добавя: "По-добре да я зема! Сите сме един народ". Аз дипломатично изразявам съгласие, но внимателно, да не се усъмни, че проявявам териториални претенции. Той обаче настоява, че сме един народ и даже имал братовчед, който се казвал Пламен и карал такси в София. Ристо, както се представя, е на около 60 години, от шест години е безработен и я кара горе-долу, което ще рече зле. Преди работил

в металургичната фабрика,

но го съкратили. Говорейки за фабриката, се оживява отново, личи си, че много се гордее с нея. Десетина минути ми разказва за някаква поточна линия, по която карали рудата чак от Гърция. Бил е за гъби и е набрал цяла чанта с гигантски печурки. Изчетквам го, че такива в България няма. Той веднага избира най-едрата и ми я подарява. Отклонявам подаръка с довода, че се прибирам чак след три дни и гъбата ще стане зян. Постепенно теренът става хълмист, зачестяват завоите. До Битоля са около петдесет километра. Вторият македонски град също намери място в световните емисии. "Наши, македонци,

палили шиптърски куки (къщи)",

обяснява Ристо и одобрително клати глава. Оставям го в селото, в което живее след съкращението и постепенно навлизам в поредната планина. По радиото тече досадно предаване за някаква стихосбирка на младата поетеса Мария Перович. След това обаче става интересно - пускат интервю с начинаещия певец Арбен, плод на смесен брак между македонец и албанка. Питат го как се чувства като дете от смесен брак. "Каков смесен брак, отговаря той. Сите ми родители са от планетата Земя. Епа, да, от смесен брак сум - майка ми е женско, башта ми е машко!"

>>>

© Дилян Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2001, № 6 (19)