|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАЙСТОР МАНОЛ Майсторе Маноле, майсторе Маноле, Не да ми откраднеш бяла месечина Не да ме поръсиш с перушинки звездни, Ако ме попиташ - а тогаз защо ли? - Че не змей хвъркати трябва ми на мене, Който все си мисли, че са поправими Нощем ги стъкмява, денем се развалят Който да разбира не намира сили, Че крилат е само камък запокитен, Който да разбира не намира сили, Че ревниво Господ небето си пази, Кал сами да станем, да торим земята - Та затуй вземи ме, ако ти е воля - Летвичка да вържа, гвоздей да забия, И със тая наша вечна залисия И докато двама майсторим крилата,
© Доротея Табакова |