Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кадифето на залеза падна
Като тежка и мека вълна.
В кръстопътя е волно и хладно.
Аз съм себе си. Аз съм една.
Със око алкохолно-червено
Мига мътният мой светофар.
Не разбирам това забранено -
През нощта аз съм кратък, но цар.
Но след миг парцалива прохлада
Ще напомни за свойте права -
И лъчът на изгрева пада
Като меч върху мойта глава.
© Доротея Табакова
=============================
© Мост (електронна версия), 1999, № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 24.05.2001, № 5
(18)
|