ти
стигаш все по-надалеч
при всяко ново тръгване
оттук

и онази логика
на която толкова време са ни учили,
познатата логика
ти се струва
все по-нелепа

прилагаш към всяко нещо уроците
които си усвоила
с такова усърдие
търпение
упорство
и те са важни
когато се отнася до чисто практическата страна
на живота ти

но все повече
започваш да усещаш
че никаква универсалност
не ти е нужна
за да се чувстваш добре
че колкото по-простичко
е всичко
толкова по-близо
си до истината

до твоята
субективната,
антиуниверсалната,
единствената
истина.