Благовест Златанов

web

За написването на романите си Вие правите специални проучвания. Колко време проучвахте тютюна и ХVІ век във връзка със "Захвърлен в природата"^*?

Историята на тютюна съм проучвал специално не повече от два месеца. Но аз знам доста неща от преди. Както казва един човек: "Културата е това, което остава в главата ти, след като забравиш всичко, което си си бил поставил за цел да научиш." Ето, аз съм забравил името на този човек, но помня изказването му, което е всъщност важното.

Тъй че аз знаех доста неща от преди и не се налагаше да правя дълги специални проучвания по този въпрос. Написването на цялата книга ми отне около шест месеца.

Изучавали ли сте специално бурлеската и ренесансовата новела с оглед на написването на "Захвърлен в природата"?

Не съм ги изучавал специално, но съм ги чел.

Това е въпрос на натрупване с годините. То е също въпрос на творческа интуиция. Като започнеш да пишеш, разни неща изникват в ума ти, и те са верни, но ти не можеш да си спомниш откъде ги знаеш. Сигурно има значение това, че аз познавам Ренесанса и неговия светоглед много добре.

Но това е и въпрос на вярно въображение: като видиш празната рамка на вратата, да можеш да си представиш как ключът се завърта в ключалката.

Тютюнът значи много в романа Ви - лекарска панацея, търговски продукт и т.н. Вие на кое му значение най-вече държите?

Тютюнът е преди всичко метафизически символ и поради това има много пластове на значение.

Той е символ например на заблудите на науката и изобщо на човешкия ум. Защото е самата истина, че отначало европейските лекари провъзгласяват тютюна за универсалното лекарство, за панацея.

Тютюнът е също символ на лекарствата, които накрая ви убиват. Тези лекарства далеч не са само материални субстанции. Една част от идеологиите също са такива.

Тютюнът е символ на материалистичния, модерен природонаучен светоглед.

Символ е на онази особена цинична мъдрост, която накрая разяжда човека.

И не на последно място той е символ на начина, по който човек прави и асимилира големите открития. Неслучайно тютюнът е толкова тясно свързан с откриването на Америка.

Предлагате обилие от мизантропски тези. Това авторска стратегия ли е, или възглед за човешката природа?

Това не е мизантропия, а отрицание на антропоцентризма.

Антропоцентризмът е тотално преобладаващият сред хората възглед, най-често неосъзнат, че човекът е центърът на света. Той, казва ни се, е висшето творение на природата, нейният венец, и дори "образ и подобие Божие". Това прилича на стария геоцентризъм в астрономията, според който Земята се намира в центъра на вселената и цялата вселена се върти около нея. По подобен начин антропоцентризмът поставя човека в интелектуалния център на природата и е склонен да си въобразява, че природата се върти около него.

Обаче Дарвин като нищо е прав, и тогава човекът е просто един биологичен вид на една малка планета. Човекът е много, много дребно нещо в голямата система на природата.

Идеята за природа в романа е далеч от закономерност, предвидимост, хармония. Защо?

Идеята за природата в книгата е много, безкрайно двусмислена.

Природата наистина не е хармонична, това е сантиментален възглед за нея, малко а ла Русо, който възглед безкрайно я подценява. Природата е необозримо грамадна, доста сурова и напълно безразлична към човека.

В нея има ред, но той функционира на ръба на хаоса.

Тя е толкова голяма, толкова многостранна, нейният механизъм е толкова сложен и противоречив, че може завинаги да остане непроницаем за човешкия ум.

Природата е преди всичко безкрайно енергична, всемогъща и неудържимо креативна. Пред нея няма никакви пречки.

Но понеже тя е толкова необозрима, нека накрая кажа, че почти всичко, което казах дотук за нея, е в точния смисъл на думата полуистина.

Много Ви благодаря за тези думи.

Благодаря и аз.

© Благовест Златанов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.10.2008, № 10 (107)

Интервюто е излъчено на 9 ноември 2008 г. в предаването "Аеро" по ReTV.