СИНОВЕТЕ НА ЖРЕЦА

web | Аленото на декаданса

Като бавен кошмар, като танц на възкръснали мумии
всяка нощ те повтаряха своя основен урок.
Щом утихнеше храмът след дневния рой малоумници,
те с парцали в ръцете възсядаха прашния бог.

Всяка нощ те петната ръждиви грижливо замазваха,
и могъщото теме излъскваха с кръв и зехтин.
Жрецът строго подвикваше, ала ги гледаше ласкаво,
както всеки баща гледа своя старателен син.
Преди сън, като всеки баща, не забравяше никога
да помисли с надежда за тях - двете будни чеда.
А заспеше ли, те като кукли - дълбоко, си смигваха,
и започваше тяхната тайничка, зла свобода.

Всяка нощ те се втурваха в залата, дето молитвено
бяха струпани новите дарове. Свели глави,
ги преравяха, после с еднаква досада разритваха
сиромашки петаци и златни, огромни тави.

Кой намира това, дето търси, веднъж и завинаги,
щом смъртта даже цъфва с тлетворна, неведома мощ?
...Те присядаха пак до бокалите с жертвено вино и
ту ридаеха, ту се кикотеха цялата нощ.

И пияни, заспиваха в хладните ниши по видело.
Сън сънуваше първият - как, пред тълпата превит,
в мъртва хватка е стиснал краката железни на идола,
и го тръшва пред всички, и рухва дебелият зид.

А сънуваше вторият, как с нова тайна тълпата
той пронизва така, както скрито пронизва слуха,
и дървото, което е бавният вик на Земята,
и Земята, която е дългият вик на духа.

1986

© Бойко Ламбовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2004
Бойко Ламбовски. Аленото на декаданса. Варна: LiterNet, 2004