Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТОЛКОВА
Толкова си тъничка и гола,
крехко сътворена, без вина.
С мержелива сянка на топола
мога само аз да те сравня.
Щом река до теб да се докосна,
ще поискам да усетя, че
ти си стръкче сред тревата росна,
над която времето тече.
Като облак, спрял се ненадейно
някъде сред синия покров,
аз стоя над теб благоговейно
и се изповядвам във любов.
1989-1990 г.
© Атанас Цанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.10.2011, № 10 (143)
|