Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪКРОВИЩЕ
Аз съм много богат.
Сърцето ми е пълно
с чуждо щастие.
Лицето ми гори
от чуждите усмивки
и устните ми парят
от целувките
на всички влюбени.
Защо ми е тогава
да съм влюбен?
Защо ми е
да ме обичат
и очакват?
И тъй ще преживея
своя кратък ден.
Когато слънцето
докосне хоризонта
и сенките се удължат
стократно,
елате ми на гости
да броим
жълтиците
на моето съкровище.
Вратата ми е
винаги отключена.
© Атанас Цанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2010, № 8 (129)
|