Не се наситихте, очи,
да гледате света
и пътя млечен,
зорницата,
окъпана в надежди
и предчувствия.
Не се наситихте, очи,
да търсите
загубените чайки
в искрящото небе
на стария Созопол.
Не се нагледахте, очи,
на тоя свят,
изпълнен със усмивки
и приятели.
Когато се затворите завинаги
и пръст слепи извитите ви мигли,
дали ще отнесете
светъл лъч от залеза,
зад Витоша угаснал,
от танца на зелените светулки
и от последните главни
на детските ми лагерни огньове?
Не искам да угасвате, очи!
Търсете брод за пътя ми обратен.