Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЕТСТВО
Къде е детството, къде ли?
То спи във коледния мрак,
когато снежните къдели
разприда вятър северняк.
Когато крушата се гуши,
съвсем премръзнала в студа,
и бялото коминче пуши
под бъднивечерска звезда.
Къде е детството? Не зная
къде е неговият кът.
То спи във детската си стая,
но всъщност все си е на път...
И толкова надежди носи
под миглите си нежни то
с наивно-детските въпроси:
кога, къде, дали, защо...
В очите му цъфтят разлистени
надеждата и радостта,
за него всички полуистини
са най-реалните неща.
А възрастният не разбира,
че то над него няма власт,
защото всеки ден умира,
но винаги остава в нас.
28.Х.1997 г.
© Атанас Цанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.07.2009, № 7 (116)
|