Имат си
мама
и татко
дете -
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.

Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото - млякото,
супата - мама.
Глезят го всичките -
обич голяма!

Мими се мръщи,
потропва,
пищи:
- Супа не искам,
разбираш ли ти?
- Мамино Мими,
що искаш, кажи ми!
- Искам бисквити,
ала шоколадови,
сладки, каквито
ни дадоха Владови.

- Мъжо, бисквити
иди достави ти!
Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити, обаче
не тъкмо тия -
и Мимето плаче.

- Тези не ща!
Направете ми крем!
- Крем ли? Щом искаш,
и крем ще дадем!

- Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!

Мими се плези, но...
радват се те.
Мими разглезено
чедо расте!

Радост!
Дочакват
голямата слава -
Мимето им
първокласница става!
Но първокласници
с нея и те са -
всички са роби
на тази принцеса.

Има ли Мими
домашни задачи -
има и свита
добри помагачи!
Своята работа
татко зарязва,
синя хартия
на ленти нарязва.
Прави на Мимето
ново сметало,
старото вече
било овехтяло!

Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за Мимето -
колкото щеш!
- Мими, почивай си,
да порастеш!

Вкъщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.
С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя,
но далече е шкафа!

Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!
Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща -
тя среща я с вик:
- Бабо, къде си се
влачила, ма?
Обеда как
ще приготвя сама?

Баба слугува,
а Мими яде.
- Бабо, водица! -
И тя и даде!

Връща се мама -
тревога голяма!
- Мамо ма, копчето
я ми заший!
Дай ми престилката
и ме среши!
Идва и татко,
нарежда му кратко:
- Хайде, обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?

Ляга по гръб
на кушетката Мимето,
а се залавят
за работа тримата...

Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.

- Искам на бар да отида!
- Иди.
- В бара с цигара ще бъда!
- Бъди.
- Искам без вас
да вървя на море!
- Щом настояваш,
тогава добре.

Мими израсна
девойка прекрасна -
нежна, кокетна
и шик издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!

- Моля те, Мими,
ела, помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
- Как да отида
в мазе с маникюр?

- Слушай, момиче,
хвани се за работа!
- Нека се хване
за работа бабата!

Ех, че отмяна
отгледаха те -
май че в саксията
плевел расте!

Дайте на Мими
разкош, развлечения,
но не мъчете я
с труд и учение!
Мими с труда
не желае приятелство.
Принц потърсете
за нейно сиятелство!

© Асен Босев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.05.2001, № 5 (18)

Други публикации:
Асен Босев. От все сърце. София: Отечество, 1988.