Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВИК
web | корица
Посред нощ ме събуди викът
и кръвта ми смрази.
Боже, - казах си само - децата поне запази!
Вцепенен се наведох над малкия детски креват.
Спяха двамата кротко.
На пръсти се дръпнах назад.
Към жена си се втурнах и с бледо от ужас лице
слушах в мрака как бие умореното нейно сърце.
Нещо с майка се случи -
през главата ми мина за миг.
И тогава си спомних -
мъжки беше ужасният вик.
Мъж извика...
Тъй ясно, тъй страшно го чух!
Би могъл да събуди този вик даже глух.
Но защо всички вкъщи непробудени спят?
И не чува ли никой нищо в целия свят?
Боже - казах си само, - значи може би аз?
Аз съм викал за помощ.
Аз съм викал без глас.
1976
© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.
|