Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СВАТБА
web | корица
На сватба бяха. Както тътна тъпанът,
дум-дум, дум-дум сърцата им отвръщаха
в тревожно и мъчително предчувствие.
(Ако не бе се случило,
едва ли щяха да си спомнят още.)
Но ето, зашушукаха сватбарите
и все към тях очи обръщат,
и все не смеят да им кажат нещо.
Споглеждат се и те самите - бледи,
и без да щат, ръцете им се дирят
като деца във тъмна стая.
Тревогата пълзи край тях, витае.
И само музиката диво свири.
Най-после секва -
нощес умрял баща им...
О, майко, майко!
Пак ли тебе, клета...
О, радост - винаги със скръб примесена...
О, скръб - поне веднъж да се нарадвахме...
Но ударите на съдбата ни настигат,
където и да сме - във влак, в съня ни,
и сватбения пир превръщат в панихида.
В любовната прегръдка даже няма
спасение от тях. Какво тогава е животът,
щом края му не го побира никой ум?
Но слушай - нейде още тътне тъпан:
дум-дум, дум-дум.
Дум-дум.
1982
© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.
|