* * *

web | корица

Сбогувам се със теб, живот, макар все още да живея
и да ме връща все така към къщи тромаво тролея.
Жена, заспиваща до мен, дори и пулса ти дочувам.
Но зная, че и с теб, любов, аз непрестанно се сбогувам.
Сбогувам се и с теб, дете, невинно мое "аз", което
дано духа ми продължи в кръга жесток на битието.
Сбогувам се и с моя брат, с приятеля си се сбогувам
и с хилядите нещица, в които още съществувам -
писмо от майка, пепелник и чашата, с която пия...
Сбогувам се не точно с тях, а може би със мен самия.
Сбогувам се с нощта отвън и с лампата над тротоара,
със грамофона, който все едно и също си повтаря,
с учебника на моя син и с мисълта, че утре трябва
да превъзмогна този стих отново с грижите за хляба.
Сбогувам се и с теб, надеждо, че има все пак таен смисъл
това, което ти ми шепна и аз щастливо съм записал.
Сбогувам се с добрия край, дай боже, друг да го дочака,
Друг тайната да разгадае, друг с устни да отключи мрака
и светлинка една видял - за нея всичко да рискува,
с което се сбогувам аз...
                                            И може би не се сбогувам.

1983

© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015

Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.