ПОДПОРУЧИК ДЕБЕЛЯНОВ

web | корица

Подпоручикът пишеше стихове.
Беше есен дъждовна и глуха.
И лъщяха войнишките щикове.
И в атака умираха с викове.
Но викът му предсмъртен не чуха.

Бяха кални и грозни окопите
(сякаш земната гръд бе разядена).
И с французи воюваха шопите,
и една срещу друга Европите
се намушкваха, стреляха, падаха.

Беше нежен поет подпоручикът
(сам Верлен би го казал навярно).
Но куршумът под лявата ключица
тъй безмилостно грубо улучи го,
че погуби го просто бездарно.

Пак е есен. Ръми над полетата.
Но отдавна нощта го прегърна.
И е пуста, и чужда планетата.
А душата не вярва, проклетата -
чака своя поет да се върне.

1986

© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015

Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.