Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАМЕННА ЕРА
web | корица
Живее още в каменната ера
човекът, който в космоса бе вчера.
Той носи джинси, пие кока-кола.
Но жадна е душата му. И гола.
Тя зъзне нощем зад стени от камък -
дори да обитава някой замък.
Тя денем вехне в каменни градини,
дорде дъхът й най-подир изстине.
Но и тогава, както подобава,
на гроба - камък,
и в пръстта - забрава.
Живее още в каменната ера
човекът, който в космоса бе вчера.
Във космоса не съм летял, но зная -
от камък са и ада ми, и рая.
Когато ни споходят дни честити,
аз сякаш камък свалям от плещите.
Когато иде ми от гняв да вия,
аз сякаш камък в пазвата си крия.
- От камък ли си? - пита ме жена ми,
от грижи уморена и от драми.
От камък ли съм?
Нещо вляво чука -
и камъкът дори ще се пропука!
1978
© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.
|