КАЛЕЙДОСКОП В ЧЕРНО И БЯЛО

web | корица

1.
магията на детството калейдоскопът прехласнат съзерцавам с часове през окуляра вълшебните му цветни фигури менящи се при всяко мое движение след време любопитството ми надделява и аз като дивак безжалостно разкъсвам картонения му цилиндър от изтърбушеното тяло изпадат шепа разноцветни стъкълца създавали илюзията за вълшебство чудото се свършва

2.
сега си спомням стаята с прозорец малко над земята но толкова че все пак различавам човека зад стъклото или по точно огромния му силует загърнат в тъмнина баща ми подобно оня дух на Краля явил се на сина му Хамлет ще си кажа след години дошъл е за да се сбогува с мен майка ми и брат ми завинаги притиснал се до майка си не дишам останалото е мълчание би рекъл Принцът

3.
тъй млада е жената на перона цяла в черно тя приближава после ме прегръща но аз все още не разбирам нищо не зная още знака на скръбта стотици пъти после ще се качвам и ще слизам на същия перон и ще прегръщам майка си която остарява бавно пред очите ми но съхранена в детската ми памет тъй млада е жената на перона цяла в черно която съм обичал цял живот да бих могъл сега да й го кажа

4.
през времето вървя и се препъвам щастлив съм както някога с калейдоскопа преди да бъде изтърбушен и ето магичните му фигури се пренареждат сега сме четирима аз двете ми деца и майка им и всеки в детството си и в невинността си вечерята е сложена какво че телевизорът говори лъжите си животът си е наш и е достатъчно да се обичаме за да живеем истински с телата си с душите си

5.
докато аз съм пиел и говорел с приятелите си за стихове и непростимо съм си придавал някакво значение синът ми вече бил отнасян към болничната стая която след минути щяла да ни стане дом задълго как ненавиждам белотата й бих дал живота си за да не се е случвало и да напиша по преди чупливо за децата ми макар да знам че думите не ще предпазят никого благодаря ти Боже че видял си надписа

6.
животе мой ще тръгнеш ли обратно някога сглобил калейдоскопа на годините или ще чезнеш все така във времето където различими са единствено руините на детството аз не описвам хората и случките преминали безследно през очите ми закотвен съм за този свят с най-скъпото останало невидимо за другите и чувствата са моите събития и нека чудото не свършва

2011

© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015

Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.