КАЛЕЙДОСКОП В БЯЛО И ЧЕРНО

web | корица

1.
животът най великата метафора прехласнат съзерцаваш с часове безкрайното му шеметно движение сега си ти човекът зад прозореца тече автомобилният поток и шумна пъстра върволица хора пред погледа ти преминава залязва ден изгрява нощ и небосвода върти далечните си звездни купове в калейдоскопа на вселената зад окуляра е самият Бог

2.
но ето кулите са вече рухнали и само двата стълба светлина бележат знака на близнаците защо и там не беше оня надпис на майка ти чупливо Бог би видял курсива на сърцето й би се смилил над падащите от небето ангели и другите от Лим би спрял ръката на убиеца от Осло би тръгнал бос по Охридското езеро за да спаси удавниците жертвите на атентатите децата от Беслан и Сребреница

3.
а ако Бог не вижда и не чува ако не знае за разстреляните удушените за лагерите на смъртта в Сибир за Дахау и Аушвиц и за невидимата смърт в Чернобил ако до него не достига плача на гладните умиращи деца в Сомалия ако Му липсва информация от мрежата макар че Сам е Мрежата в която планетата се мята от хилядолетия не трябва ли тогава надписът да бъде окупирай Бог

4.
не богохулствай казваш си нали опитахте Без бог! без господар! после сами измислихте си богове за мавзолеи и господари всякакви по образ и подобие Бог е любов но ако любовта те е напуснала това не значи че не съществува а само че отвърнал си очи от нея но виж прозира светлина през заскреженото стъкло на детството и в теб след малко ще нахлуе нов и чакан ден

5.
сега синът ти печатаря тръгва към метрото след час холандската машина ще поеме диска начална точка и на твоя ръкопис преди да стане част от този свят съмненията са останали назад и всички черни дупки са запушени макар за другите да няма никакво значение поетът винаги е център на вселената в която живите и мъртвите са заедно бащите са деца бащи децата

6.
след време някой твой далечен родственик случайно ще открие в изхвърлената памет на компютъра забравената твоя думичка чупливо и ще подири в речника значението й без да подозира че тя е ангелът пазител на живота милувка майчина писмо прощално от баща ти горест дълга вина нестихваща и разкаяние за всичко с което причинил си болка някому и този стих

2012

© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015

Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.