БДЕНИЕ

web | корица

На брат ми

1.
Как да умреш, без да причиниш на близките си тази мъка, която сега сам изпитваш?

2.
С майка си отиде половината ми свят. Другата половина са децата ми.

3.
Смъртта на родителите ни е последната репетиция преди нашата смърт. Може би това е една от причините да я преживяваме толкова болезнено - иде нашият ред.

4.
В ковчега на майка ми - до скръстените й ръце бяха сложили картичка на Богородица с младенеца. Познах я веднага - с нея й честитих Коледа в една предишна година. Не посмях да я прочета отново. Допускал ли съм, че ще я видя тук след време. И ако не бях я изпратил тогава, дали майка ми сега нямаше да е жива?

5.
Пак за коледната картичка - сигурно единственото от мен, което ще придружи майка ми до вечността.

6.
И голямата скръб като всяко силно чувство изтощава - в един миг усещаш очите си сухи, а душата си празна.

7.
Върху всички стъклени повърхности в стаята - огледалото, витрините на библиотеката, екрана на телевизора - са провесени кърпи. Не зная защо е така. Може би за да не се оглежда в тях скръбта. А може би живите да не срещат собствените си лица. Истинската скръб не търпи самолюбуване.

8.
Когато болестта й напредна, майка вече не ме познаваше. Нощем се събуждах и я виждах изправена до леглото ми, втренчена в мен - кой е човекът в нейната стая?
Не сърцето, умът ми не побираше този абсурд. Сякаш нещо в самата природа на живота фатално се беше променило. Сякаш целият свят се беше преобърнал и ме гледаше с опакото си - чужд, враждебен, непонятен.

9.
И все пак Бог беше милостив.
Дни преди смъртта й влязох при нея и сдържайки вътрешния си хлип, приседнах до леглото й. Видях как очите й внезапно се проясниха, тя ме позна и също през сълзи, едва чуто ми каза: "Искам вече да си отида".
Така се простих с майка си.

10.
За първи път смъртта или по-точно мъртвецът не буди в мен боязън и желание колкото може по-скоро да се отдалеча от него. Но мога ли да нарека мъртвец майка си?

11.
В нощта на бдението синовете сигурно изкупват греховете си пред своите майки. А аз бързам да запиша всяка мисъл за моята - едновременно с нея и без нея. Изкупление ли е това, или нов грях?

12.
Наблюдавал съм я, когато спи. Тя и друг път е имала това изражение на лицето, в което е застинало сега. Смъртта я е заварила в съня й.

13.
Пак за изражението на лицето - но и някакво недоумение има в него - ако сънувам, защо не се събуждам?

14.
Винаги ми се е струвало странно отливането на посмъртна маска. А какво правя аз сега - опитвам се да уловя частици от отлитащата й душа или да успокоя моята?

15.
Искам да запомня всеки предмет в стаята. Смъртта придава и на вещите особен смисъл.

16.
Пак за вещите - заедно ги е държал духът на майка ми. Сега те ще се разпилеят и загубят едни други завинаги.

17.
Ако най-силната връзка в живота майка-син е способна да се скъса по този безвъзвратен начин, какво остава за другите, толкова временни, чиято смърт напразно ни кара да се гневим, да страдаме, дори да се убиваме.

18.
Сега животът ми се помества между две смърти - на баща ми, когото почти не си спомням (бил съм дете, когато починал), и на майка ми. Остава ми последната гранична смърт - моята.

19.
Толкова съм грешен, че би трябвало да се родя отново, за да се пречистя. Но майка ми е мъртва.

20.
Господи, тази смърт е несправедлива, защото майка ме обичаше по-силно, отколкото аз нея, тя направи за мен повече, отколкото аз за нея. Защо тогава тя е мъртва, а аз - жив?

21.
Майко, дали не е твоята душа, която ми диктува тези думи? Ако е така, ще пиша...

22.
Сега се вглеждам в лицето ти - с надеждата нещо по него да трепне, да стане великото чудо на възкресението или просто да се събудиш и да видиш, че съм при теб.

януари 1994

© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015

Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.