ЖЕНСКИЯТ СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ ПЕЧАТ И ОТРАЗЕНИТЕ В НЕГО ИДЕИ ЗА ЕМАНЦИПАЦИЯ НА БЪЛГАРКИТЕ: В. "БЛАГОДЕНСТВИЕ" (1921-1924) И В. "НЕДОВОЛНАТА" (1931-1934)

Валентина Миткова

web

В роден контекст появата на феминисткото движение, проникването и популяризирането на феминистки, еманципаторски и просветителски идеи, касаещи втория пол и положението му в обществото, следва да се разглежда като част от българската модернизация, трасирана в периода на Българското възраждане. И преди, и след създаването на националната държава обаче (когато е издигната в национална програма, диктуваща ускорена асимилация на европейския цивилизационен опит на редица равнища) българската модернизация се оказва твърде противоречив процес, особено по отношение на женската еманципация (Даскалова 2012: 259). Подобно на останалите балкански национални държави (Гърция, Румъния, по-късно Турция), но и в Европа, и в България жените и мъжете биват интегрирани различно в националния проект: представителките на женския пол у нас са лишени от редица привилегии и придобивки, предвидени за българските "граждани" (мъже) и десетилетия наред са принудени да се борят за правото си на образование, равен достъп до престижните професии и пълни граждански и политически права (Даскалова 2012: 289-343). Модерният феминизъм у нас се ражда именно като реакция на изключването на жените от пълноправно публично участие и лишаването им от набора от граждански привилегии, предвидени за срещуположния пол¹.

В българската национална държава процесите на усвояване на европейския опит са допълнително стимулирани от развитието на периодичния печат като модерна форма на социално взаимодействие. Оттук и изучаването на българската женска периодика като самостоятелна категория в разширяването на публичната сфера именно в този модернизационен контекст, белязан от развитието на печатната култура, нарастването на грамотността и разширяването на читателската публика, стимулирала по-плуралистично писане (периодичен печат), както и несъгласие с определени реалности, засягащи жените. Както Амелия Санз и Сюзан ван Дийк отбелязват за друг национален контекст, появата и разпластяването на женския периодичен печат и в България е свидетелство, че въпреки ограниченото си гражданство, жените нито са напълно изключени от националното изграждане и модернизация, нито сами изключват себе си от тези процеси (Sanz, Van Djik 2014: 18). Участието им се канализира от определена категория представителки на женския пол - образовани градски жени, произхождащи от по-заможните обществени слоеве, готови да впрегнат енергията и усилията си в интелектуален и обществен активизъм. Така, развитието на женския периодичен печат в България основно се свързва с имената на първите жени, професионално ангажирани с редакторска и издателска дейност (Теодора Ноева, Елена Ушева, Ана Карима, Димитрана Иванова, Жени Божилова-Патева, Вела Благоева и др.), сензитивни по отношение на различните изключвания и форми за дискриминация на жените в националната държава - в полето на образованието, професионалната реализация и политическите права.

В зависимост от своята концептуална и редакторска политика, женските издания в ранномодерна България най-общо попадат в две основни групи: издания с ясно заявен (индивидуалистки) феминистки дискурс (в терминологията на американската историчка Карън Офън) и вестници и списания, които съзнателно странят от открита политизация (Offen 1988: 152)². Първите (най-влиятелни сред които са сп. "Женский свят" и в. "Женски глас" - органът на Българския женски съюз) обговарят актуални, пряко кореспондиращи със съдбата на втория пол социално-политически въпроси. "Женский свят" е първото българско издание, систематично представило основните фази в борбите за женска еманципация и разкрило значението на понятието "феминизъм", обвързвайки го с местните български и балкански контексти. Неговите идеологически наследници - вестниците "Женски глас", "Гражданка" и "Равноправие", демонстрират най-висока степен на сензитивност по отношение на жените и техните права, социален статус и реализация отвъд традиционните модуси на съществуване. Попадащите във втората група издания (т.нар. "домакински" вестници и списания от типа на "Мода и домакинство", "Икономия и домакинство", "Вестник на жената" и др.) се опитват да модернизират своите читателки в рамките на "женския свят", разбиран като частната сфера на дома и семейството. Амбицията им да информират, просвещават и формират културни нагласи у българките често е успоредена с имплементирането на образователни и утилитарни задачи като нравствено усъвършенстване, популяризиране на модерни навици в поддържането на домакинството, подобряване на грижата за здравето и педагогическата култура, пробуждане на вкус към стойностната литература и модата (Назърска 2007: 11-20)³.

Женският социалдемократически печат, обект на настоящото изследване, безспорно може да се причисли към първата категория (открито феминистки) издания. Подобно на тях, социалдемократическата женска преса интерпретира националната модернизация и обновление в обвързаност с подобряване положението на жените, с разширяване полето на житейския им избор, с превръщането им в значими субекти на социалната и политическата сцена. В риториката на органите на Женския социалдемократически съюз - вестниците "Благоденствие" (1921-1924) и "Недоволната" (1931-1934), еманципацията на жените, сдобиването им с граждански и политически права се тълкува като път към постигане на общата социалдемократическа цел: всечовешко освобождение и напредък. Макар че изповядват и пропагандират женска еманципация от социалистически тип - овластяване на жените чрез пробуждане на тяхното класово, гражданско и личностно съзнание, в аргументацията си припознават и редица идеи, характерни за "буржоазния" феминизъм, от който систематично се стремят да се разграничат⁴ - идеи, постулиращи надкласова непримиримост към различните форми на дискриминация по полов признак.

Еманципаторските визии, артикулирани от страниците на вестниците "Благоденствие" и "Недоволната", обективират идеологията и целите на една от влиятелните леви женски организации в България, създадени след Първата световна война - Женския социалдемократически съюз (ЖСДС). Основан през 1921 г., той води генеалогията си от разцеплението на първата масова женска организация в България - създадения през 1901 г. и обединил 27 местни женски организации Българския женски съюз (БЖС). Отначало левите (социалистически) идеи доминират в БЖС, родил се като реакция на препятствията и ограниченията, наложени на жените от българската държава (ограничения, свързани с достъпа до висше образование и правото на упражняване на професионален, квалифициран труд). С течение на времето обаче между членките му се проявяват идеологически различия, засягащи целите на Съюза. Очертават се две противоположни мнения и групи. По-традиционното "буржоазно" крило (около активистки като Ана Карима, Санда Йовчева, Мария Джидрова, Юлия Малинова, Райна Сталийска) настоява върху благотворителните цели, социалната дейност, образователните акции и пр. като средство за гражданско и политическо "просвещение" на жените, отлагайки за по-късно време борбата за истинска гражданска и политическа еманципация. Социалистическото течение (около Кина Конова и Вела Благоева) е много по-радикално, опитвайки се още в началото да насочи дейността на Съюза в директно политическа посока. То тълкува въпроса за женското равноправие като неделима част от социалистическата революция, целяща тотална трансформация на буржоазния ред. Независимо от различията, двете течения в Женския съюз съсъществуват заедно до 1903 г. Именно тогава, под влияние на разделянето на социалистите на "широки" и "тесни", в БЖС избухва конфликт, завършил с разцеплението на Съюза на Третия конгрес, проведен през същата 1903 г. Социалистките, несъгласни с прокарването на резолюция за "надкласовия" характер на БЖС напускат обединението. Впоследствие Вела Благоева започва да издава сп. "Женски труд", с което подготвя почвата за сформирането на женска социалдемократическа организация (Даскалова 1998: 11-41)⁵. В този контекст, след дългогодишни организационни усилия се обособяват женската комунистическа организация, пропагандираща болшевизъм от страниците на вестниците "Равенство" (1919-1923) и "Работничка", и ЖСДС с печатен орган в. "Благоденствие" (1921-1924), наследен от в. "Недоволната" (1931-1934).

"Реформисткият" проект за женска еманципация на ЖСДС, популяризиран от страниците на издавания от април 1921 г. в. "Благоденствие" предвижда, чрез системна просвета, да се пробуди и издигне класовото, гражданското и човешкото съзнание на трудещата се и страдаща жена (работничка и селянка), така че тя да бъде подготвена за непосредствено участие в обществената трансформация в духа на социализма. Същевременно съюзът припознава и пропагандира някои от целите на либералните феминистки като настояването за равен достъп на жените до образование, собственост и политически права. Обединил споделящи леви убеждения жени от различни професии и среди (домакини, работнички, чиновнички, учителки, занаятчийки, лекарки, акушерки), ЖСДС има амбицията да спомогне за освобождението на жената от житейските дребнавости, давайки ѝ възможност да впрегне всичките си ценни качества за напредъка на живота и "всечовешкото благоденствие" в съответствие със социалистическите идеали. ЖСДС се самоопределя като "чужд на буржоазния Женски съюз и различен от Женската комунистическа организация": първият, макар и обявяващ се за надкласова организация, се свързва с буржоазното съсловие, мислено като основен враг на трудещата се жена; вторите, макар и близки в стремежите си с ЖСДС - пълно освобождаване на женския пол от всякаква материална и морална доминация и осигуряване на условия за по-добър живот на всички хора, са неприемливи (крайни) в методите си - виждат постигането на целите си в стихийното разрушаване на сегашния живот, т.е. през неизбежна пролетарска революция. Социалдемократките, напротив, желаят една съзнателна част от обществото да пресътвори националната действителност и да сподели плодовете на промяната с всички негови членове, възгласявайки "всеобщо човешко благоденствие". Тази трансформация във възгледите им е възможна чрез провеждането на мирни парламентарни мерки и реформи (Даскалова 2012: 239-240)⁶.

В програмната статия "Становището на женския социалдемократически съюз по равноправието на жената", публикувана във в. "Благоденствие", е заявено, че равните права на жената, "която с доказана вещина и достойнство изпълнява всички функции и задължения, с които я отрупват семейството, държавата и икономическата необходимост", са въпрос от жизнена важност, елемент от хармоничното развитие и усъвършенстване на цялостните обществени порядки. Стремежите на Съюза обаче не се свеждат само до постигането на всеобщото избирателно право за всички български граждани без разлика от техния пол (целта на "надкласовите" феминистки), а чертаят "пресътворяване" на жената в духа на новото време и социализма: само така, класово и политически просветена, както и водена от непосредствените си майчински интереси, тя може правилно да използва равноправието си, за да излезе от своето непълнолетие по отношение на обществено-политическите отношения и борби (Султанова 1922: 6). На едно от редовните събрания на Съюза, проведено в Русе и протоколирано в рубриката "Съюзен живот" във в. "Благоденствие", се заявява, че "при съвременната обществена организация, почиваща на неравенството и силата на капитализма", е немислимо "извоюването на някакво равноправие за жената, стремежът към което у буржоазната жена е стремеж за извоюване на едно женско право (избирателно - б.м., В.М.), с което не се цели рухването на днешното общество - единственото условие за сдобиването на жената с всички човешки права" (Благоденствие 1922: 8).

Освобождението на жената, в риториката на социалдемократките, най-напред се мисли през отхвърлянето на "двойното икономическо робство", в условията на което тя е принудена да съществува. От една страна, това е неравноправието в рамките на семейството - "първата и най-главно причина за днешния трагизъм на жената лежи в нейното икономическо подчинение и зависимост от мъжа" (Чолакова 1924: 3), обричащо я на "унизително положение на домашна робиня или в най-общия случай домашна кукла" (Бозвелиева 1922: 3). От друга, то се изразява в робското, принизено съществуване на трудещите се жени във фабриките и канцелариите, но и в българското село, където жените са не само "робини на труда", но и робини на предразсъдъци и суеверия, робини на своите съпрузи и семейства, напълно невежи по отношение на правата и задължения си. Оттук и множеството статии (както в "Благоденствие", така и в "Недоволната"), тематизиращи подобряването на условията на женския труд в администрацията, индустрията и търговията, необходимостта от законодателна закрила на жените с професия, нуждата от еднакво заплащане на труда на жените и мъжете, призивите към синдикално организиране на работничките и присъединяването им към кооперациите. Не липсват и статии, посветени на "брака на бъдещето", визиран като "свободен съюз... на хора със силно развити съзнания за обязаност, с твърди и непоколебими характери, със здраво и морално чувство на любов към ближния" (Христова 1926: 10). Изложените идеи, подкрепени с многобройни примери за незавидното и унизено положение на представителките на женския пол в роден контекст, кореспондират със социалистическата визия за капитала, частната собственост и патриархалното семейство като основни виновници за подчинението на жените - тези, застъпени в произведенията на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, впоследствие артикулирани и от Аугуст Бебел. В съзвучие със социалистическите идеали вестниците "Благоденствие" и "Недоволната" чертаят справедливото общество на бъдещето, основано на колективния труд и начин на живот, както и на хармоничните (равнопоставени) отношения между хората.

Женският социалдемократически печат настоява, че жената страда преди всичко от икономическо неравенство и след това от политическо. Така, едва след като е решила икономическото различие, тя ще може да се бори срещу политическото неравноправие, взимайки активно и съзнателно участие в общественото строителство (Благоденствие 1922: 6). Същевременно се обръща внимание на факта, че "да се проявиш обществено... не значи да занемариш професията си и домакинството си" и че "двете проявления на живота, частния и обществения", следва "да се хармонично допълват, а не взаимно изключват" (Бозвелиева 1922: 3). Изявявайки се в сферата на публичното, еманципираната (просветена) жена според социалдемократките следва да е свободна да разгърне потенциала си във всяко професионално и обществено направление. В подкрепа на това убеждение, в редовната рубрика "Из чужбина" във вестниците "Благоденствие" и "Недоволната", освен информация за политическите борби на жените по света и за постиженията на интернационалното социалдемократическо движение, често се публикуват новини за чужденки, успяващи в традиционно доминирани от мъжете професии (жени-механици, жени-полицайки, авиаторки, политици, обществено признати писателки), чертаейки паралели между родния и чуждите контексти.

Негативите на българския контекст мотивират едно от главните настоявания на социалдемократките по отношение на женския пол у нас - за законодателна закрила на жените с професия. Статията "Жената на труда", публикувана във в. "Недоволната", например съдържа горчивата констатация, че "в политическо отношение законите я държат (жената - б.м., В.М.) наравно с малолетните, престъпниците, малоумните и пр. Като държавно или обществено служеща нейното положение е най-малко стабилно, защото при всяка промяна на правителството у нас, уволненията по партизански започват от жените чиновнички и служещи, без да се взема предвид както образователен ценз, тъй и качеството на работата" (Бозвелиева 1931: 4). Текстът е своеобразно обобщение на множеството материали, които социалдемократическият женски печат публикува като реакция на антиженските настроения и акции, разразили се в България през 20-те години на XX в., в условията на следвоенната икономическа криза. Такива са законодателните инициативи, предвиждащи съкращения на жени, заети в държавните и общинските учреждения, в пощите и телеграфите с цел икономии. Не по-маловажен е социалният негативизъм отстрана на мъжете чиновници (консервативно настроени и виждащи заплаха за собствените си позиции в лицето на работещите жени), обвиняващи последните в службогонство и отстъпление от майчинството, домакинския труд и съпружеството като основни женски предопределения. Срещу проявите на патриархалната закостенялост и сексизъм въстават всички активистки на българското женско движение, като особено ярко и категорично е заявено несъгласието на БЖС чрез неговия орган в. "Женски глас", оглавяван от Димитрана Иванова (Даскалова 2012: 366-369). Социалдемократките изцяло се солидаризират с този протест - срещу дискриминацията и ограниченията на женския пол в сферата на платения труд те настояват, че разделение по полов признак в чиновническите среди не трябва да има и че "мъжът и жената са еднакво добри или лоши" (Султанова 1924: 3-4). Ако са необходими съкращения и икономии в държавната администрация, настоява социалдемократическият женски печат, то следва да се започне от несправящите се служители, с навършилите години за пенсия и неотговарящите на ценза, без разлика на пол (Конова 1925: 1-2).

Във визиите на социалдемократките женската еманципация, освен чрез отвоюване на свобода за равноправна професионална изява, е възможна тогава, когато жената, в качеството си на майка и гражданка, осъзнае и приеме ключовата си роля в общественото възпитание - възпитанието на "нов човек" с широко развити социални чувства, с благородна воля и просветен ум. Този ѝ път върви през личностното ѝ усъвършенстване, култивирането на собствените ѝ добродетели и вътрешен мир (Конова 1922: 2-3). Във визиите на социалдемократките задачата на "новата жена" в ролята ѝ на обществена възпитателка е "да избистри дълбоко разтърсеното и доведено до помрачение съзнание на трудещите се и обезправени страдалци: да пробуди ценностите на техните души и да ги издигне до степен на съзнателни участници в новото обществено строителство, което води до общо човешко благоденствие" (Благоденствие 1924б: 5).

Освен за пробуждането и пресътворяването на съвременниците си, жените се мислят и като пряко отговорни за характера и наклонностите на бъдещото поколение - мисия, която в представите на социалдемократките, следва да е споделена от мъжа в качеството му на баща и възпитател. В този контекст, материалите за необходимостта от нов тип училище, което да замени старата казармена школа, залагайки на любовта, грижата и развитието на индивидуалните човешки дарби, продължаващите статии за половото възпитание на децата, текстовете, тематизиращи причините за детската престъпност и средствата за борба с нея на свой ред имат за цел да просветят жените по въпросите на възпитанието и да спомогнат за култивирането у тях на активна гражданска позиция.

В своите печатни органи социалдемократките отбелязват, че вследствие на продължителната борба с рутината и предразсъдъците, вече се раждат социални реформи, засягащи и разширяващи в положителен план равноправието между половете. Световните катаклизми обаче (войните, стопанската криза) не допускат въвеждането на тези реформи по еволюционен път. Оттук и директните апели към държавниците за еднакво третиране на двата пола от законите, за пълни изборни права на женския пол, за държавни и социални стратегии за подобряване здравето и хигиената, за държавна подкрепа за безработните и бедните, за образователна и културна политика, включваща всички граждани на страната, в това число и жените. Необходимостта и неотложността на тези мерки са обект на дискусии и в основата на различни инициативи, начертани в рамките на редовните съюзни конгреси на ЖСДС, детайлно отразени на страниците на печатните му органи. Такъв например е Третият конгрес на Съюза, на който се приемат резолюции "по равноправието на жената", за "закрила на майчинството, детето и работничката", за възпитание в дух на разбирателство и мир между народите, против спекулата и скъпотията (Благоденствие 1924а: 4-5). Важна резолюция, приета на Петия конгрес на ЖСДС е свързана с политическото и личностно просвещаване на селските жени, с извеждането им от невежеството и рутината, с общественото им ангажиране и приобщаването им към социалистическите борби за по-справедлив живот (Благоденствие 1925: 2-8) - акцент, сродяващ социалдемократките с "буржоазните феминистки", които на свой ред отчитат преобладаващия селски характер на българската държава и необходимостта от разпространението на прогресивни (еманципаторски) феминистки идеи сред жените на село.

Припокриване на някои от възгледите на ЖСДС и БЖС е видно и в призивите, които социалдемократките издигат (и публикуват) по повод Празника на жената, 9 май, и многократно излагат на страниците на своите печатни органи: "Война на войната!", "Политическо равноправие на жената!", "Еднакъв труд, еднаква заплата!", "Закрила на майчинството и детството!", "Повече грижа за бежанци, вдовици и сираци!", "Долу регламентацията на проституцията!", "Борба против алкохолизма!" и пр. (Христова 1926: 1-2). Подобно на активистките, обединени в БЖС, и социалдемократките се обявяват срещу някои положения на Наполеоновия кодекс, санкциониращи подчиненото положение на жените. И социалдемократките, както и либералните феминистки въстават срещу проявите на дискриминация, базирани на есенциализирането на жените, подценяването им като пасивни и слаби по природа - възгледи, застъпвани от противниците на разрастващото се женско движение в световен мащаб (пасивността в известни области на живота, според убежденията на социалдемократките, следва да се мисли като резултат на патриархалното възпитание, насърчавало у женския пол активност единствено в рамките на дома и семейството).

Подобни паралели между тези две версии на женското движение у нас дават основание да се твърди, че социалдемократическата визия за женска еманципация, пропагандирана от страниците на съюзните вестници "Благоденствие" и "Недоволната", е до голяма степен синкретична, съчетаваща социалистически и либерално феминистки аргументи - обвързана е с класови искания, изразява остра чувствителност по отношение на икономическите несправедливости в рамките на социума, но същевременно артикулира надкласова (общофеминистка) непримиримост към различните форми на дискриминация по полов признак. Доказателство за многообразието от феминизми, съществували като трансформативни сили в различните исторически и социални контексти, социалдемократическата визия за овластяване на жените, артикулирана в български контекст, е една от възможните прояви на онова, което изследователката на историята на жените/половете Герда Лернер дефинира като наличие на "феминистко съзнание" (Lerner 1993: 14).

БЕЛЕЖКИ

1. Повече за това вж. в: Даскалова (1999: 80-105; 2005: 301-334). [обратно]

2. Според Офън, надхвърляйки традиционния (фолклорен, християнски) образ на жените, "релационният" феминизъм цели да реабилитира женския пол и да изравни социалния му авторитет с този на мъжкия, без да проблематизира или подценява разликите помежду им. "Индивидуалисткият" феминизъм, напротив, отрича акцента върху половите разлики, фокусирайки се върху равния интелектуален потенциал на жените и мъжете, както и върху личностната автономност. [обратно]

3. Тези нови нагласи са разпознати като необходимост в хода на българската модернизация от края на XIX и началото на XX в. - време, в което протичат засилени процеси на урбанизация и усвояване на европейски модуси на съществуване в техните светски и публични аспекти. Повече за това вж. в: Георгиев (1970), Кацаров (1994), Даскалов (2015: 151-153). [обратно]

4. В началото на XX в. социалистите марксисти налагат негативен образ на феминизма, тъй като приемат, че той конкурира социалистическата идея за еманципация на онеправданата работническа класа (в това число на трудещите се жени). Социалистите се опитват да омаловажат неговото влияние, определяйки го като непоправимо "буржоазен". [обратно]

5. Повече за развитието и спецификите на българското женско социалистическо движение вж. в: Бардинска (1969: 113-125), Стоянова (2008: 284-307). [обратно]

6. Стремежът на ЖСДС да акцентира върху предимствата на своята еманципаторска програма, разграничавайки се както от Комунистическия женски съюз, така и от "буржоазния" Български женски съюз, е деклариран в редица статии, публикувани в печатните му органи. Вж. Христова (1921: 2-4), Султанова (1921а: 3-4; 1921б: 3-4, Р. Х. (1922: 6). [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Бардинска 1969: Бардинска, Р. Зараждане и оформяне на женското социалистическо движение в България (1885-1915). София, 1969, 113-125.

Благоденствие 1922: Съюзен живот. // Благоденствие, II, № 5, 1922, 8.

Благоденствие 1924а: Конгреса. // Благоденствие, III, № 2, 1924, 4-5.

Благоденствие 1924б: Към нашите близки. // Благоденствие, III, № 3, 1924, 5.

Благоденствие 1925: Работата на нашата пета конференция. // Благоденствие, IV, № 13-14, 1925, 2-8, 1.

Бозвелиева 1922: Бозвелиева, Й. Няколко думи към жените. // Благоденствие, II, № 2, 1922, 3.

Бозвелиева 1931: Бозвелиева, Й. Жената на труда. // Недоволната, IV, № 4, 1931, 4.

Георгиев 1970: Георгиев, Г. Освобождението и етнокултурното развитие на българския народ. 1877-1900. София: БАН, 1970.

Даскалова 1998: Даскалова, К. Българските жени в социални движения, закони и дискурси (1840-1940). // От сянката на историята: жените в българското общество и култура (1840-1940). Съст. К. Даскалова. София: Дом на науките за човека и обществото, 1998, 11-41.

Даскалова 1999: Даскалова, К. Феминизъм и равноправие в българския XX в. // Мухарска, Р. Майки и дъщери. Поколения и посоки в българския феминизъм. София: Полис, 1999, 80-105.

Даскалова 2005: Даскалова, К. Към историята на националните движения в България: българските феминизми (1857-1944). // Културата: граници и съседства. В чест на проф. Иван Стефанов (Университетска библиотека № 441). Съст. Д. Колева, М. Грекова. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2005, 301-334.

Даскалова 2012: Даскалова, К. Жени, пол и модернизация в България, 1878-1944. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2012.

Кацаров 1994: Кацаров, К. 60 години живяна история. София: Прозорец, 1994.

Даскалов 2015: Даскалов, Р. Българското общество 1878-1939. Том 2. София: Гутенберг, 2015.

Конова 1922: Конова, К. Чрез самоусъвършенстване към освобождение. // Благоденствие, II, № 2, 1922, 2-3.

Конова 1925: Конова, К. Трябва ли да се уволнят чиновничките? // Благоденствие, IV, № 3, 1925, 1-2.

Назърска 2007: Назърска, Ж. Културната рецепция на женския периодичен печат (30-60-те години на XX в.): опит за реконструкция по данни от частен архив. // Издател, 2007, IX (3-4), 11-20.

Р. Х. 1922: Р. Х. Гражданска война ли? // Благоденствие, II, № 2, 01.06.1922, 6.

Стоянова 2008: Стоянова, В. Раждането на женското социалдемократическо движение в България. // Изследвания по история на социализма в България 1891-1944. Съст. Е. Кандиларов. София: Графимакс ООД, 2008, 284-307.

Султанова 1921а: Султанова, Ю. Вярната позиция. // Благоденствие, I, № 1, 07.04.1921, 3-4.

Султанова 1921б: Султанова, Ю. Социалдемократическият съюз и неговите задачи. Резюме от реферата на другарката Ю. Султанова. // Благоденствие, I, № 7, 12.09.1921, 3-4.

Султанова 1922: Султанова, Ю. Становището на женския социалдемократически съюз по равноправието на жената. // Благоденствие, II, № 6, 1922, 6.

Султанова 1924: Султанова, Ю. Чиновничеството неспокойно. // Благоденствие, III, № 10, 1924, 3-5.

Христова 1926: Христова, Е. Футуризмът в брака. // Благоденствие, V, № 1-2, 1926, 10.

Христова 1921: Христова, Р. Кой е на прав път? // Благоденствие, I, № 3, 16.05.1921, 2-4.

Христова 1926: Христова, Р. Денят на жената. // Благоденствие, V, № 3, 1926, 1-2.

Чолакова 1924: Чолакова, С. За правото на жената в нейното семейство. // Благоденствие, III, № 3, 1924, 3.

Lerner 1993: Lerner, G. The Creation of Feminist Consciousness: From the Middle Ages to Eighteen-Seventy. New York: Oxford University Press, 1993, 14.

Offen 1988: Offen, K. Defining Feminism: A Comparative Historical Approach. // Signs, 1988, 14, Autumn, 152.

Sanz, Van Dijk 1997: Sanz, A., Van Djik, S. Introduction. // Women Telling Nations (Women Writers in History). Ed. by A. Sanz, F. Scott and S. Van Djik. Amsterdam, New York: Rodopi, 1997.

© Валентина Миткова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.02.2021, № 2 (255)