СТЕФАН НЕНКОВ-СТАНКЕТО

Никола Алексиев

web | Спомени и статии

Със Стефан Ненков се запознах в София през 1928 г. През есента се бях записал студент по агрономия в Софийския университет. Започнах да посещавам събранията на Софийското работническо есперантско дружество.

Повечето от членовете му бяха млади хора като мен. Имаше и по-възрастни като Стефан Ненков, когото познатите му другари наричаха интимно Станке - с ударение на последната буква, както се произнася в Югозападна България. Други по-възрастни от нас пролетарски есперантисти бяха Мелешко Шишков, юрганджийски работник-занаятчия, Панайот Колев, който е съавтор на Атанас Атанасов-АДА в първото издание на учебника по есперанто, излизал след това в няколко издания, но само под авторството на АДА.

Когато аз бях още нов есперантист-самоук (1924-1925 г.) и с никого още не бях разговарял на есперанто, дойде в моя роден град Берковица популярният по онова време оркестър на слепите. Аз нямах пари да си купя билет за концерта, но причаках оркестрантите пред входа на читалищния салон, когато те излизаха вече след концерта. Аз знаех, че те почти всички са есперантисти и се осмелих да ги заговоря на есперанто. Разбира се, аз бях доста смутен, не знаех дали от моя опит ще излезе нещо, но реших все пак да опитам. Те ми отговориха и се разговорихме. Първите ми спомени за Стефан Ненков са за неговата външност. Той бе висок, строен, с красиво лице, посивяла коса. Беше винаги в хубаво настроение, което мене много ме учудваше, тъй като по моята наивна представа слепите хора са дълбоко нещастни и следователно трябва да бъдат винаги с печални физиономии. По-късно, когато се сближих и с други слепи есперантисти, разбрах, че съм грешил: те бяха хора делови, с определени способности, понякога доста високи, особено в областта на културата, изкуството и ръчните работи. Можеха с успех да заменят мнозина зрящи и да вършат тяхната работа даже по-добре и по-съвестно, защото умееха да се концентрират върху работата си. Може би имаха и вътрешна амбиция да покажат, че не са някакви непълноценни същества.

Ненков по онова време беше председател на Дружеството на българските слепи. Всички знаеха, че той е стар и изпитан комунист, но го преизбираха за председател, защото знаеха, че е честен, принципен човек и смело, аргументирано защитава интересите на българските граждани.

Ненков бе активен в обществените работи човек. Имаше богат житейски и есперантски опит. Беше единственият по онова време българин, завършил единственото на Балканите училище за слепи в Румъния. По характер бе много общителен, в гласа му звучаха нотки на дружелюбие и бе много приятно да разговаряш с него. Той проявяваше голям интерес към своя събеседник и умееше да води оживен и съдържателен разговор, често изпълнен с шеги, закачки и смях. Когато се налагаше да критикува някого, правеше това с подчертано другарско чувство, голям такт и даже в шеговита форма. Критикуваният нямаше за какво да му се сърди или да се чувства обиден. От разговорите си с него съм извличал голяма полза. Затова приятелството ни се запази в продължение на дълги години.

*

Запомнил съм един урок от Ненков по отношение на значението на организационната работа. В един разговор по състоянието на работническото есперантско дружество в столицата той ми каза: "Николчо, ако в една организация има само хора, които обичат да се пъчат като нейни ръководители, а не вършат никаква организаторска работа, такава организация е обречена на провал. Необходими са магарета (в смисъл на обикновени, непретенциозни, скромни работяги), които да вършат черната организационна работа. Само така могат да се осигурят успехи в работата на дадена организация. Не се срамувай да бъдеш магаре в извършването на черна организационна работа."

Софийското работническо есперантско дружество натовари мен и моя състудент по агрономия Атанас Лаков, много добре владеещ есперанто и отличаващ се с голяма способност да превежда стихове и проза от български на есперанто, да създадем и редактираме първото българско работническо есперантско списание "Балкана лабористо". Ние с Лаков извършихме подготвителната работа и още в началото на 1929 г. излезе първият брой. Тук искам да отбележа, че в списанието сътрудничеше и Стефан Ненков.

Така например, още в първия брой той ни даде и ние публикувахме негов превод на стихотворението от известния унгарски есперантски поет Юлио Баги "Любовта". В бр. 2 с продължение в бр. 3 излезе негова голяма статия, озаглавена "Есперанто като средство". Тази статия има голямо познавателно значение за историята на работническото есперантско движение в нашата страна, тъй като е описана от човек, който сам активно е участвал в него и познава работите отблизо. За съжаление, сътрудничеството на Ненков се изчерпва с тези две публикации. Не си спомням поради какви причини то не продължи през следващите две годишнини.

В моя есперантски живот бе голямо лично щастие, че се запознах с такъв прекрасен и чист човек.

5 март 1990,
София

© Никола Алексиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.03.2013
Стефан Ненков. Спомени и статии. Варна: LiterNet, 2013.