НАШИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Стефан Ненков

web | Спомени и статии

1. Дружество на българските слепи

Грижите за възпитанието на слепите в нашата страна започват с откриването на Държавния институт за слепи през 1905 г. Неговата програма е да се дава на слепите прогимназиално образование и две години за специализиране на музика и занаяти. В него се приемат деца от седем до четиринадесет години. Обаче след завършване на института възпитаниците му се връщаха по домовете си и никой не се грижеше по-нататък за тях.

Дружеството на българските слепи е основано преди 12 години от слепи, завършили института и други слепи, които по свои пътища като музиканти, занаятчии или търговци на дребно са успели да изкарват прехраната си.

Неговите цели са: да се грижи за всестранните, материални и културни интереси на своите членове. На занаятчиите да доставя материали, да им открива работилници и да се грижи за разпродаване на изработените стоки.

На музикантите - да създаде музикална библиотека, специален нотен шрифт за слепи, да им организира оркестри, да им урежда концерти и ги настанява на работа в частни локали. Да се интересува от нововъвежданията по делото на слепите в чужбина и да изпраща слепи на специализация, да се грижи за болните. Да пропагандира делото на слепите в нашата страна, за да стане то обществен въпрос и в неговото изграждане да вземат участие преди всичко нашите граждани и гражданки.

Делото на слепите в чужбина е изградено благодарение на всестранната подкрепа, която му дава обществото. И основателите на нашето дружество разбираха, че ние, слепите, самички, без подкрепата на нашето гражданство, не можем да изнесем на плещите си тази тежка задача. Ето защо мислим, че пропагандата е най-важната задача на дружеството ни.

Уставът на дружеството бе заверен в 1921 г. През изтеклите 12 години дружеството, чрез решенията на конгресите си и дейността на настоятелството, е правило всичко възможно да реализира постановленията на устава. И въпреки многото причини, поради лошите обективни условия, неговата дейност е следната:

За да запознае нашите граждани с делото на слепите, дружеството си е служило с печатна пропаганда, като често е публикувало статии в нашите вестници и списания (даже и в чуждестранни такива), и се е стремяло чрез нагледен показ да демонстрира работоспособността на слепите.

При всички по-важни случаи, редакциите на българските вестници любезно са приемали статиите от нас. Издавали сме апели и хвърчащи листове. От 6 години насам издаваме джобно календарче със статия по делото на слепите в нашата страна, което се пръска ежегодно, главно сред учащата се младеж, в около 45 000 екземпляра. В него се публикува и обявата на Държавния институт за слепи с условията за приемане на ученици.

Издали сме две брошури: едната по делото на слепите в България в 3500 екземпляра, във връзка с 10-годишния юбилей от основаването на дружеството, и друга - "Предпазване от ослепяване" от д-р Левиев в 15 000 екземпляра. И в тази брошура има статия по делото на слепите от Цветан Минков. От 4 години насам издаваме и сп. "Съдба" в 8000 екземпляра. В него участват почти всички наши съвременни писатели и в отдела "Слепият в науката, изкуството и живота" се стремим да даваме материали по делото на слепите в чужбина и у нас.

За нагледна пропаганда дружеството е организирало оркестри от слепи музиканти. От 12-годишното си съществуване насам то е изнесло из цялата страна около 1000 концерта, които са били придружени с беседи по делото на слепите и са били добре посещавани. Набавен е също и един репертоар от 160 оркестрови партитури в брайл (специален шрифт за слепи) и в черно (плоскопечатен шрифт - б.съст., А.С.), на стойност повече от 100 000 лева.

Дружеството е уреждало и изложби на слепи занаятчии. Почти във всички страни на Европа нашето дружество е успяло да си създаде връзки с някои организации. Приятелски си е разменяло писма и е получавало даже и пари за конгресната си каса. По време на земетресението дружеството отправи един апел (чрез есперантската група на слепите есперантисти в България "Балкана стело") и получи от дружествата на слепите в много страни около 100 хиляди лева, които бяха раздадени своевременно на нуждаещите се слепи от земетръсната област. Участвало е и на международни конгреси със свои делегати във Виена и Будапеща. Делегатът на дружеството ни е посетил чуждестранни институти за слепи в Югославия, Унгария и Австрия.

В канцеларията на дружеството се получават и списания от чужбина в черно и брайл. От тези списания ние учим що става с делото на слепите в чужбина.

През 12-годишното си съществуване дружеството ни е реализирало около 5 500 000 лева. От тази сума 600 000 са дадени за закупуване на собствен (на дружеството) дом, в който се помещава приютът на слепите девици, членки на нашето дружество. 200 000 лева са употребени за инвентар на дружеството, а останалите са изразходвани под най-разнообразни форми за ежедневните нужди на членовете. Издържало е работилници в Бургас и София за слепи занаятчии - кошничари, подпомагало е с парични суми безработни и болни, давало е в натура облекло, обуща и въглища, плащало е наем на бездомни слепи, поддържало слепи, които са били на специализация в чужбина и др. За отбелязване е, че приходът на нашето дружество е три четвърти от издания и едва една четвърт от благотворителност.

Досега на няколко пъти сме правили опит за добиване на някои дребни привилегии пред министерствата, Министерския съвет и Софийската община, ала може би поради лошите обективни условия почти не сме успявали. Преди няколко години по силата на едно постановление на Министерския съвет беше разрешено на оркестъра при дружеството да пътува безплатно по БДЖ, но след 4 години с новия правилник БДЖ отмени това решение. От години насам Софийската община дава на 50 души слепи, нейни жители, безплатни трамвайни карти с придружители по цялата трамвайна мрежа. От две години насам Народният театър дава безплатна входна карта за двама слепи и един придружител. Същото правят и някои от другите софийски театри, като дават с бележки безплатен вход за всяко представление на няколко души слепи с придружители. От 4 години насам излизаме няколко пъти с молба до Народното събрание с дребни искания, но за съжаление, въпреки обещанията на много народни представители, винаги молбата ни е оставала без последствие.

Тези искания са: да бъдем освободени от пътната тегоба (има вече няколко печални случаи, когато наши слепи са задържани в арестите за неизплатена повинност); да бъдем приравнени по привилегии с военно-инвалидите за използване на будки и продаване на гербови марки; да се даде право на придружителите на слепи да пътуват безплатно по БДЖ, като слепите заплащат половината от стойността на билета. Слепите във всички културни страни отдавна вече имат това право, напр. Германия, Франция, Англия и Съединените щати и др.; държавата да подпомогне парично Библиотеката на слепите, която се изгражда от Читалището на слепите в България.

В предстоящата сесия на Народното събрание ние пак ще изнесем тази наша петиция, като се надяваме, че поне сега народните представители ще се вслушат в нашите скромни искания.

В състава на дружеството има пет категории членове:

1. Активен член може да бъде всеки сляп, завършил Държавния институт за слепи или пък по свои пътища да е станал работоспособен.

2. Почетен член може да бъде онзи, който с дейността си допринася за преуспяването на дружеството. Досега имаме само двама почетни членове: Ат. Топлийски и Димитър Ангелов. Последният е вече покойник.

3. Благодетелен член може да бъде всеки, който подари на дружеството пари или предмети най-малко 5000 лева. Досега имаме също двама благотворителни члена - Кудооглу и Бакиш.

4. Спомагателен член е всеки зрящ, който плаща минимален членски внос 12 лева годишно и работи за преуспяването на дружеството. Такива членове имаме 348 души.

5. Пасивни членове са: всички неработоспособни слепи, които изкарват прехраната си чрез просия или се издържат от близките им. Те не плащат никакъв членски внос и нямат никакви права и задължения към дружеството. За тях дружеството се грижи да бъдат подпомогнати с обществени средства, като приютяване, пенсии и други. Те са 410 души и от двата пола.

Активни членове са 154 души. По народност са: румънци - 2 мъже и 1 жена; евреи - 3 мъже; турци - 1 мъж; арменци - 2 мъже, 1 жена; руси - 1 мъж; немци - 1 жена, останалите са българи.

По професия се разделят така: амбулантни търговци - 18 мъже, музиканти - 21 мъже и 1 жена, кошничари - 3 мъже, лектори - 2 мъже, учител - 1 мъж, чиновници - 2 мъже, кописти (преписване в брайлов шрифт книги за библиотеката) - 2 мъже, акордьор - 1 мъж, приютени - 15 жени (работят ръкоделие и домакинство), ученици в средни училища - 4 мъже, домакини - 10 жени (омъжени), управителка - 1 жена и 44 безработни.

Женени от двата пола - 37 души (на възраст - до 20 г. - 8; от 20 до 30 г. - 65; от 30 до 59 г. - 12 души и от двата пола).

Днешното тежко икономическо положение се чувства най-много от слабите икономически, а безспорно е, че слепите са най-слабите. За да може нашето дружество да се отзове на техните нужди (материални и културни), то предприе една лотария за 2 милиона лева с 500 хиляди лева печалби, която ще се тегли на 17 април т.г. От прихода на тази лотария ще се доизплати Домът на слепите девици. Нужно е да се закупи и дом за дружеството с помещения за канцеларията, библиотеката, читалнята, помещение за работилница, в която да работят слепи занаятчии, няколко стаи (за временно пребиваване на приходящи слепи, дошли по работа от провинцията), помещение за печатница (в брайл) и редакция и администрация на своите издания. Във всичките страни слепите имат подобни домове и то по няколко в по-големите градове. За културни нужди на по-будните слепи необходимо е да се започне издаването на едно ежемесечно списание в брайлов шрифт за слепи. Успехът на всички тези инициативи зависи преди всичко от отзивчивостта на нашите граждани и гражданки, държавата и общините.

2. Приют за слепи девици

Във всички страни, където има организирана грижа за подпомагане на слепите, е установено, че положението на сляпата жена е много по-тежко, отколкото на слепия мъж. Слепият мъж като занаятчия, музикант, масьор (масажист - б.съст., А.С.), учител по музика и други професии може много лесно да си пробие път в живота, обаче сляпата жена, макар и добре подготвена за живота, не може да стори това. Слепите жени най-ефикасно могат да бъдат подпомогнати, като бъдат събрани в приюти. Това не са приюти, в които животът се прекарва в бездействие, а се използва трудът на сляпата жена, като се отварят работилници, в които тя работи, а в много случаи се заучават и нови занаяти. Заради нашите лоши условия, положението на сляпата жена у нас е много тежко. Някои от нашите членки, кръгли сираци, живееха без ничия подкрепа и умираха преждевременно.

Четвъртият редовен конгрес на дружеството ни, заседавал на 1, 2 и 3 юли 1929 година, чрез резолюция призна, че положението на сляпата жена у нас е най-тежко и вмени в дълг на настоятелството да направи най-напред нещо за нея. Още същата есен настоятелството се погрижи да потърси хора, чрез чието съдействие да открие един дом за тях. След много труд и хлопания, най-сетне успяхме да увещаеме госпожите Р. Б. Попова, Елена Н. Иванова, Ц. Андрейчева, М. Паскалева, Ц. Цонева, К. Кърджиева, Н. Спасова и Ж. Богданова, които образуваха един Дамски комитет, с цел да се събират средства за откриване Дом за слепи девици у нас. За провеждане на тази инициатива най-голямо съдействие даде почетният член на дружеството ни, г-н Атанас Топлийски, който пряко участваше дълго време в комитета. Комитетът в няколкото си заседания подробно разисква начина за откриване на този дом. Най-сетне се възприе начинът, предложен от настоятелството - да се записват спомагателни членове, с чиито доброволни членски вноски да се издържа този дом. Избра се за председателка на комитета г-жа Р. Б. Попова. Учреденият фонд "Постройка дом" при дружеството ни по това време имаше една наличност от 180 хиляди лева. С тях се купи къща за 450 хиляди лева, която да послужи за бъдещ приют. Дамският комитет прояви голяма дейност и успя да запише около 250 членки от София, чийто членски внос почти осигуряваше издръжката на този малък дом. В това си начинание, обзавеждане на приюта, дружеството ни ефикасно беше подкрепено и от "Дружество за покровителстване на слепите в България".

На 7 април 1930 г. най-тържествено бе открит Домът от Софийския митрополит Стефан. При откриването на дома присъстваха много представители на официални учреждения и организации, а така също и множество народ. Всички, които взеха думата, изказаха най-големи насърчения на делото и обещаха всичката морална и материална подкрепа от своя страна. За управителка на Дома дойде г-ца Р. Ст. Попова от Русе, която работи безплатно и положи най-големи усилия за обзавеждане и уреждане на дома.

Отначало в Дома бяха приети само шест момичета, а сега са единадесет. Приети са още шест слепи девици, които ще постъпят в приюта през тази година. С немалко усилия от страна на Дамския комитет и със съдействие на софийската община и др. Домът се развива много правилно и се намира в положение, което ни кара да вярваме, че ще се развие още повече, за да може да даде подслон на още изпаднали слепи девици.

Приютът се управлява от Дамския комитет и се издържа от фонда "Издръжка слепи девици", учреден при дружеството ни и подхранван от ежемесечните вноски на спомагателните членове и случайни дарения.

Управлението му става по правилник, изработен от Дамския комитет и дружеството ни.

Нуждаещите се слепи жени у нас от приют са много, а този приют е съвсем недостатъчен. Желателно е приютът да се развие още и да се открият други.

Приютът се намира на ул. "Криволак" 53 - Долни Лозенец, при черквата "Св. Преображение".

3. Читалище на слепите в България

Известно е, че самообразованието е важен фактор, даже по-важен и от училищното образование. Това хората са разбрали много отдавна, поради която причина са се появили частни и обществени библиотеки. Делото на слепите датира от един век и половина. И почти оттогава се е появила нуждата от самообразование на по-будните от тях. Още първите кадри на възпитаниците на Института за слепи са почувствали нужда от библиотеки. В музея на "Асосиасион Валентин Хаюи" се намират книги за слепи - произходящи от 19-то столетие. Тези книги са печатани релефно с обикновената латинска азбука. Те са образували тогавашната библиотека на слепите възпитаници. Понастоящем съществуват във всички културни страни богати библиотеки за слепи по специалния релефно-точков шрифт, наречен "брайлов", който е вече възприет от всички институти (училища – б.съст., А.С.) за слепи в света. Изграждането на тия библиотеки е струвало извънредно много труд, време и средства. Те са създадени с упорит труд на слепите и на техните виждащи приятели. Дължат се още и на щедрите пожертвования на публиката и на официалните учреждения. Ние, слепите в България, съзнавайки нуждата от самообразование и просвета, преди години, още при основаването на Дружеството на българските слепи, поставихме член 5 и в Устава на новооснованото дружество, да се грижи за изграждането на библиотека у нас. Настоятелството на дружеството ни направи доста нещо в това отношение. Но то не беше достатъчно. С един почти непрекъснат труд от 6 години то създаде за нуждите на оркестъра един репертоар (специална нотна система) в брайлов шрифт от около 150 номера. Относно литературата за самообразование то не можа да направи почти нищо по следните причини:

Новооснованото дружество трябваше да се грижи за всестранните нужди на своите членове (а те бяха много и затова не му оставаха време и средства за библиотека). От 26-годишното си съществуване Дружеството за покровителство на слепите се грижи за създаване на библиотека за слепи. Въпреки че има добра машина и преса с брайлов шрифт ("Хинце”), то не можа да направи съвършено нищо, с изключение на учебната библиотека за нуждите на института. Засега важна роля за самообразованието на слепите играе езикът есперанто, който е международен. На този език има книги в две централни библиотеки, едната в Лондон и другата в Лайпциг, а също така има и много списания и вестници, които се четат и в нашата страна, защото по-будните слепи у нас са почти всички есперантисти. Има измежду нас и такива другари, които се ползват от френски и немски език. Още през 1927 г. ние се убедихме, че не остава друг път за изграждане на библиотека за слепи у нас, освен да преобърнем библиотеката в читалищна организация. След дълги проучвания и няколко конференции, на 29 април 1928 г. основахме Читалището на слепите в България. Фактически тази нова организация пое грижата от Дружеството на българските слепи и тая на Дружеството за покровителстване на слепите в България и Държавния институт за слепи, да изгради библиотеката, която един ден ще остане най-важната институция за самообразованието на слепите в България. Читалището е смесено от слепи и зрящи. Библиотеката се изгражда в брайл и в черно. В същото учредително събрание се прие и уставът, който е типовият устав на Върховния читалищен съюз. Направените малки изменения бяха утвърдени от Върховния съюз.

През двегодишното си съществуване Читалището ни е успяло да направи доста нещо за просветата на слепите. То членува във Върховния читалищен съюз и е признато за 16-ти читалищен окръг. Участвало е с по двама делегати в два конгреса на съюза. Библиотеката в черно има около 500 тома, а в брайл 70 тома. Изграждането на брайловата библиотека е много трудно и скъпо. Но ние се надяваме, че със съдействието на обществото и помощта на официалните учреждения библиотеката (брайлова) ще може да се обогати, за да бъде в състояние да дава наслада и просвета на нас, слепите, в цялата страна.

4. Дружество на ослепелите от войните "Тъмнина"

Това е най-старата организация на слепи у нас, основана през март 1920 година. Мнозинството от нашите военно-ослепели минаха през специалното за тях училище - основано през 1916 г. от германската санитарна мисия за България, продължено от българското дружество "Червен кръст", а впоследствие и от държавата до 1922 година. Общежитието на тези герои на двете освободителни войни им създаде обща загриженост и за тяхното бъдеще, благодарение на което обстоятелство се зароди и осъществи идеята за създаване на дружеството им. "Тъмнина" има ограничени задачи: увеличение пенсиите на военно-ослепелите, завоюване известни привилегии и улеснения от държавата и събиране помощи от обществото. В края на всяка изтекла година, членовете на дружество "Тъмнина" участват, независимо от материалното си състояние, равноправно в материалните му постижения.

През изминалите 11 години дружеството е положило твърде много грижи за обезпечаване на сносно съществуване на членовете си и в резултат на положените грижи, ние можем да констатираме, че всеки български военно-ослепял е гарантиран от държавата чрез инвалидна пенсия, войнишки оклад и водач.

Вън от това редовно гарантирано обезпечение от държавата, те се ползват най-широко и от обществената и частна благотворителност, резултата на която, както вече споменахме, си разпределят в края на всяка изтекла дружествена година.

Вярно е, че обществото, преди всичко, е задължено към онези, за чиито бедствия носи непосредствена отговорност. Ние трябва обаче със съжаление да констатираме, че като че ли нашите колеги по съдба не ще оставят никакъв паметник за организираното си съществуване в родната страна, защото благодарение на превратните си разбирания, те не проявяват никакъв интерес към общото дело на слепите.

Характерно е да отбележим, че нашите военно-ослепели офицери разбират трезво общото дело на слепите и с малки изключения дават съдействието си за преуспяването му, като членуват в Дружеството на българските слепи и Читалището на слепите в България.

В повечето чужди страни, които взеха участие в Световната война, военно-ослепелите не проявяват никаква сепарастична дейност и ведно с другите организации на слепите отстояват своите интереси пред държавата, работят за общото дело на слепите. В Италия, Франция и другаде те стоят начело на федерациите на слепите и дават насока на общата грижа за подобрение участта на всички, без да ги интересува причината, от която слепотата произхожда, и разбирайки какво обществото е еднакво задължено към всички слепи.

5. Дружество за покровителстване на слепите в България

Делото на слепите в България датира от 1905 г. с отварянето на крайно недостатъчния Държавен институт за слепи. Обаче движението по делото на слепите започна в 1922 г. След петгодишна организирана дейност свършилите института тук и в чужбина замислиха да се подири подкрепата на нашето общество, като се образува дружество (по подобие на тези в чужбина) за покровителстване на слепите в България, което да се грижи за катадневните нужди на трудещия се сляп, като се отварят работилници за кошничари и други занаятчии, снабдяване с нужния материал и разпространяване на изработките им, създаване библиотеки, курсове за неграмотни и др. В това дружество да влизат слепи и виждащи приятели.

В 1924 г. по настойчиво искане на Дружеството на българските слепи, Дружеството за покровителстване на слепите в България откри работилница (кошничарска) за слепите занаятчии, които засвидетелстваха работоспособността си и доброкачествената си производителност, ала поради неумелото ръководство работата се провали и работилницата ликвидира с дефицит.

Дружеството, въпреки че беше образувано по инициатива на "Дружество на българските слепи", не оправда надеждите на последното със своята замисъл да строи Дом за възрастни слепи в неизвестно бъдеще.

6. Дружество "Мрак"

Основано преди 2 години от ослепелите от злополука, осигурени при фонда "Обществени осигуровки". Всичките му членове получават пенсия от 1000 до 3400 лева месечно.

То работи за подобрение пенсиите на своите членове и извоюване на някои привилегии. Наброява 16 души.

© Стефан Ненков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.03.2013
Стефан Ненков. Спомени и статии. Варна: LiterNet, 2013.

Други публикации:
Съдба (София), 1932, кн. 6.