ЖИВА КАРТИНКА

Рей Христа

web

Детето стоеше тъжно и смълчано до прозореца. Навън валеше. Небето, ниско и сиво, бе затиснало къщи, улици и градинката, в която децата обикновено се събираха да играят. Милка се отдели от прозореца и обиколи два пъти масичката за вестници и списания, като си повтаряше:

Дъжд вали, слънце грее,
минзухар цъфти, пиле пее...

Изведнъж нещо изписука. Милка се огледа и пак издекламира полугласно стихчетата. Този път писукането беше остро и продължително. Момиченцето сведе поглед към масичката и видя, че красивата паничка шава. Майка й беше забранила да я пипа. Поставила я бе за украса. Концентричните кръгове на съдчето затваряха в средата едно жълто-кафяво пиле, ококорено срещу зелена клонка. Сега те леко потрепваха и с голямото си учудено око птичето намигна на Милка. Тя се наведе над паничката. Пилето пак й намигна. Милка не можеше да повярва. Стана й страшно и, за да си вдъхне смелост, отново занарежда:

Дъжд вали, слънце грее,
минзухар цъфти, пиле пее...

Пилето се размърда цялото и погледна очаквателно Милка.

- Ти живо ли си? - прошепна тя.

- Както дойде: веднъж живо, друг път на картинка.

- Ти ли писукаше преди малко? - поиска да разбере Милка.

- Нали казваше, че пиле пее. И аз се обадих.

- Преди също съм декламирала стихчетата, но ти си мълчеше.

- Днес ти го направи по особен начин - не викаше и не мислеше за друго, докато изричаше думите. Затова те стигнаха до мен.

- Да ги кажа ли пак? - попита Милка.

- Да, трябва още веднъж да ги издекламираш, за да изляза от паничката.

Момиченцето впери очи в керамичната паничка и започна.

Пилето отдели глава от керамичната повърхност, завъртя я, плесна с крила, протегна свитите си крачета, стъпи върху зелената клонка и се изправи. Сетне подскочи и кацна върху стайното мушкато. Бе мъничко, кръгло, с щръкнало перчемче на главата. Проточи шийка и запя. Милка зяпна с отворена уста.

Пилето пееше омайно. Гласчето му, тъничко и бистро като ручей, се извисяваше, ситнеше в трели, после се спускаше до най-ниските тонове, галещи като кадифе.

- Ти пееш по-хубаво от всички птички на света! - възхити се Милка. - Защо се спотайваше досега?

- Песента е като смеха. Не става по поръчка. Трябва да ти е весело - отвърна Пилето.

- Че кой те развесели? Я виж какъв дъжд вали.

- Нали ти казах, ти го направи. Думите имат голяма сила.

- Колко голяма? Колкото силата на татко ли?

- Дори по-голяма.

- Ами! Татко е най-силният човек на земята. Вдига ме с една ръка чак до тавана.

- Думите имат силата на носорог, на трактор, на самолет - чуруликащо й възрази птичето.

- Така ли? - зачуди се Милка и никак не можеше да си представи как стихчетата ще настъпват като носорог, как ще пърпорят по нивата като трактор, как ще летят в небето като самолет.

- Ето, аз съм доказателството - продължи Пилето. - Ти ме върна към живот.

- Щом си живо, дай да те пипна.

То бе пухкаво като възглавничка. И действително беше живо.

- Хайде да си поиграем - предложи му Милка.

Играха, смяха се и пяха, докато се стъмни. Беше им хубаво заедно. Ала щом Милка запали полилея и електрическата светлина заля стаята, крехкото пернато се умърлуши.

- Аз си лягам рано и ставам рано - рече то.

- Е, щом е така... - започна да събира Милка шарените кубчета в кутията им. - А къде ще спиш?

- Как къде? - погледна я Пилето. - В паничката.

- А! - сепна се Милка. - Ще можеш ли пак да излезеш от нея утре?

- Щом си до мен, мога - успокои я Пилето.

Така Милка и Пилето заживяха дружно. Всеки ден детето го съживяваше тайно и излизаха заедно на разходка.

Най-много обичаха да ходят на пазара. Там имаше от всичко, беше шарено и весело. В първите дни хората се поспираха и сочеха с пръст странната двойка: момиченцето с бяла панделка и ситнещото до нея кафяво пиле с жълти крила. Пилето научи детето да си служи с думите: "Моля те".

След като поздравеше, Милка казваше "Моля те" и получаваше всичко, което желаеше. А тя искаше черешка, ягодка, доматка за Пилето. Да си хапне. Защото, докато стоеше изрисувано в паничката, то бе неодушевено и не можеше да яде.

Един ден обаче Пилето видя пилетата за ядене. Бледи и безцветни, те стояха скупчени в кафези и мълчаха. Пилето не можеше да допусне, че някой рисува толкова лошо и с толкова измити бои. Пилетата бяха направо грозни. Тогава Милка му обясни, че те не са оживели като него от картинка, а са поначало живи, отглеждани, за да бъдат изяждани.

- Как така изяждани! - ужаси се Пилето. - Тогава по-добре да си стоя в паничката и нито да чувам хубави стихчета, нито да пея!

- Почакай, ще ти обясня, те са...

- Не! - прекъсна я Пилето. - Искам да се върна вкъщи и да вляза в паничката си. Да не виждам това!

Пилето влезе в паничката си и онемя. Милка бе нещастна и горко се разплака. Галеше паничката, говореше й, молеше я.

- Не съм виновна аз! - извика тя по едно време. - И ако искаш да знаеш, ти си едно надуто пиле. Надуваш се и затова ще си останеш залепено като гербова марка.

- Не мога да бъда надуто, щом съм сплескано - обади се изведнъж Пилето.

Милка хлъцна от радост.

- Ох, схванах се - каза Пилето. - Не ме карай повече да чакам.

Никога Милка не бе изричала стихчетата така възторжено. Може би и затова Пилето съкрати операцията по съживяването. И веднага викна Милка в най-тъмния ъгъл на стаята. Зашепна й...

Момиченцето се защура от стая в стая, търсеше, ровеше. Пилето й помагаше и проверяваше с човка там, където детската ръчица не стигаше. Най-после намериха онова, което им бе нужно. Още същия следобед отидоха на пазара.

Спряха направо пред сергията с ужасните кафези. Момиченцето пъхна пръст между металните пръчки и пусна черешките, които им бяха дали пътем, а през това време Пилето кацна отгоре и записука на техния им птичи език.

- Смелост, приятели. Ще ви извадим оттук. Но трябва и вие да помогнете. Моля ви, припомнете си вашите песни. Колкото по високо пеете, толкова по-бързо ще ви освободим.

Бройлерните ярки се поразмърдаха, посъветваха се със затворниците от съседните кафези и сякаш недоверието им към пришелеца, лъскав и шарен, се разсея. Първо се престраши едно петленце - вдигна глава, наду шийка и се чу нещо подобно на скриптене. Заскриптяха и другите. Пилето запуши ушите си с криле, а Милка понечи да се отдалечи. Но се сети, че има важна работа и извади пиличката от чантата си.

Затворените ярки и петлета скрибуцаха все по-силно и по-уверено. И ето че нечие гласче се отпуши и изхвърли навън истинска чиста нота, а после - още една и още една. Пилето, все така кацнало върху един кафез, отмерваше такт с краче и се молеше по-скоро да се отпушат гърлата и на другите пилета. Птичият хор, нестроен, но искрен, се засилваше. Продавачът разсеяно погледна към клетките, без да подозира за тайно кипящата борба за освобождение. При хората тя идва с истински думи, а при птиците - с истинско пеене.

А Милка действаше - пилата просветваше в тъничките й ръце, докато затворените пилета подреждаха гласовете си. Те се извисяваха стройно и вече приличаха на истинска песен. Пилето даде тон и всички запяха едновременно. Хорът бе на три гласа и прозвуча така неочаквано хубаво, че и самите певци се сепнаха. Объркването им обаче трая само миг. Сетне продължиха още по-радостно и още по-уверено. Милка повтаряше тихичко своята песничка, защото много искаше да им помогне с истинските си думи. И пилеше ли, пилеше...

И ето че над сергията се издигна бледо жълто ято от пилета за ядене. Но те не бяха вече за ядене, а за пеене. Поразен, продавачът гледаше как отлита стоката му, хората наоколо се смееха.

Събраха се на края на пазара, сподирени от развеселените възгласи на купувачи и продавачи. Там всички се подредиха в стройна колона. Най-отпред беше Пилето, а отзад вървеше Милка, обградена от две пилета. Само те не пееха, тъй като двете бяха подхванали с човчици чантичката на момиченцето и я носеха, същинско съкровище.

Оттогава нататък на Пилето му се случваше рядко да влиза в паничката си. По цял ден обучаваше в красиво пеене бройлерните си събратя, които показваха бърз напредък. Милка пък им разкриваше силата на истинските думи. Най-първи сред тях бяха: "Обичам те!" и "Моля!" Пак с тези думички тя успя да убеди майка си, че и без изрисувано пиле, керамичната паничка може да краси масичката за вестници.

Та ако срещнете жълто-кафяво пиле, да знаете, че е родено от истински думи и истинско пеене.

© Рей Христа
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.05.2013, № 5 (162)