Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИПОМНЯНЕ
web
Бъди, винаги бъди себе си.
Всеки клон отвън е различен
от всеки друг, всяко листо - също.
Всяка локва отразява луната по
собствен начин. Огънят никога
не е един и същ, студът - също.
Светът е вездесъщ, светът е мимолетен.
Нашите снимки са това, което
можехме да бъдем преди.
Болките ни си приличат,
но през каквото и да си преминал,
винаги има някой друг, различен,
който е страдал много повече от теб.
Нали?
Иконата на прозореца мълчи.
Хей, помниш ли ме? - казва ножът на раната.
© Пейчо Кънев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2019, № 7 (236)
Други публикации:
Пейчо Кънев. Последната вечеря. София: Издателство за поезия "Да",
2019.
|