ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

web

Това е времето, когато розите започват да скимтят
над прогизналата земя,
това е времето, когато кучетата се събуждат и
започват да гонят опашките си,
това е времето, когато първите лъчи на слънцето
осветяват призрачните дрехи, увиснали на телта,
това е времето, когато плашилото се изпикава
върху дремещите слънчогледи,
това е времето, когато бухалът си ляга да спи
в леглото си, направено от миши кожи,
заешки кости и парчета от плътта на нощта,
това е времето, когато камъните започват да дишат
отново с техните корави дробове,
това е времето, когато вятърът, като ядосана змия,
засъсква отново в стария и мазен комин
на крематориума,
това е времето, когато носовете започват да душат
във въздуха за прясно сварено кафе,
това е времето, когато времето започва да живее
отново и отново, и отново,
това е времето, когато ранобудният селянин
замахва с косата, достатъчно силно,
за да среже всичко.

© Пейчо Кънев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2016, № 1 (194)

Други публикации:
Пейчо Кънев. Живо месо. София: Издателство за поезия "Да", 2015.