Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АБСОЛЮТНА ВЕРОЯТНОСТ
web
От часовника на стената
една секунда пада
после
втора
след това
и трета... пета;
накрая образуват
цяла редица, като мравки,
устремени към разпилени трохи.
Навън започва да вали
и капките падат;
барабанят
по покрива и се изливат
по улука към кофата
отдолу и -
радост! - тя се пълни с време.
И аз поглеждам нагоре и виждам
между черните антрацитни облаци едно
място, където светлината се опитва
да пробие,
и казвам:
Може би?
И той отговаря:
Може би!
© Пейчо Кънев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2019, № 7 (236)
Други публикации:
Пейчо Кънев. Последната вечеря. София: Издателство за поезия "Да",
2019.
|