Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОЗУНАЦИ
web
нечовешки е душно
великденска кожа нахлузил
някой тук е седял
и е хвърлял отрова в дъжда
(...
любовта на стената виси като агнешка кожа
нечовешки великден
опънат на жегата път
за човеците всеки човешки закон е отложен
изтънели от вътрешни залези дните кървят
и се спъвам в една подивяла безцветна магия
седем кръгли измислени спомена скърцат под мен
като пясък в износена сянка съня ще завия
мъртви корени крие душата на мъртвия ден
мокри тайни събират на топлите птици перата
сухи грапави слухове пуснали тъмна ръжда
няма хора до мен
само смешно-маскирано лято
слаби думи за щастие в пълната с плесен межда
тишината пече козунаци след дългите пости
а душата на мама разравя небесната пръст
но в онази леха няма нито частица от Господ
Шепа ягоди няма да скрият трънливия кръст
...)
ще погаля с очи на нощта посинялата буза
и от оня капчук
ще отида
да пия
вода
© Наталия Цветанова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2013, № 6 (163)
Стихотворението печели Втора награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2013).
|