|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
5. НОВИ НАСОКИ В РАЗВИТИЕТО НА НАУКАТА И ЕЗИКАМария Китова web | "Мисъл и слово" през епохата... През ХVІІ и ХVІІІ в. именити философи разискват проблеми, свързани с "несъвършенствата" на естествените езици, които "замъгляват" ясните очертания на идеите. Различията между емпиричните описателни граматики и универсалната философска граматика стават обект на оживени дискусии. Много учени мечтаят да създадат език от нов тип. Сред тях изпъкват имената на Джордж Далгарно (George Dalgarno, 1626-1687) и на Джон Уилкинс (John Wilkins, 1614-1672). С намерението да създаде универсален философски език, през 1661 г. Далгарно издава трактата си Ars signorum, vulgo character universalis et lingua philosophica, по-известен само като Ars signorum ("Изкуството на знаците"). Ученият изгражда универсалната си знакова система въз основа на реално съществуващи думи чрез редуване на символи за съгласните и гласните звукове, като всеки символ има общовалидно значение и, следователно, е приложим към системата на всеки език. С цел да побере цялото познание за света, Далгарно групира първите символи в 17 раздела, но разпределянето на огромния брой значения скоро нарушава първоначалната делитба, а авторът се вижда принуден да преосмисли и допълни познанията за действителността. Трудът му не предлага ясна класификация на научните познания, поради което веднага става обект на ожесточена критика. Уилкинс предприема опит да поправи принципните недостатъци в системата на Далгарно. През 1668 г. той издава прочутото си произведение An Essay towards a Real Character, and a Philosophical Language ["Опит за истинска символика и философски език" (Лондон, 1668)]1.
На повече от 600 страници Уилкинс развива идеята за създаване на изчерпателна систематизация на човешкия опит и познания въз основа на т.нар. "перфектен език": според учения всички думи биха могли да бъдат икономично предадени чрез серия основни понятия, включващи абстрактни отношения, действия, процеси, логически понятия, естествени родове, видове одушевени и неодушевени предмети. В изследването си Уилкинс прилага особени методологически похвати. Първата му задача е да изложи основния проблем, свързан с възникналото многоезичие (мита за Вавилонската кула). Следва събирането на информация във връзка с трудностите, породени от прилагането на различните граматични правила и азбучни системи, с които боравят естествените езици: с тези трудности трябва да се справи изкуственият език. Според Уилкинс, значението на думите в речниковия състав на всички естествени езици отразява по несъвършен начин реалността, като в еднаква степен това е валидно и за съответните означаващи, които се представят с различни символи (буквени знаци) и се произнасят по най-различни начини в различните езици. С третата методологическа стъпка започва концептуализацията на енциклопедичното познание, изразено в множество таблици с термини. Според Уилкинс, тези таблици класифицират понятията заедно с назованите неща - става дума за опит за проникване до самото ядро на заобикалящата ни действителност. Организирането на съдържателните стойности в йерархична схема превръща материала в интересна понятийна съвкупност: Уилкинс излага човешкото познание под формата на клони, израснали от общ ствол, които се насочват към конкретното. Следващата задача на автора е да установи единна граматика. Най-напред Уилкинс е изпълнил семантичната задача, чиято цел е да изгради концептуалната макроструктура. Семантичната мрежа се свежда до изброяването на коренните (примитивните) думи, предполагащи най-високо равнище на конкретизация на действителността: целта е всяко обозначено нещо да бъде изразено с една-единствена дума. По този начин Уилкинс изгражда понятийната парадигматика. В следващата (четвърта) фаза задачата му е да изгради синтагматичната ос - да представи синтактичните механизми за продуциране на реч. Най-накрая авторът трябва да се справи със символното изразяване (реалния характер) на новия език. Тази последна методологическа задача преследва двойна цел. Реалният характер на буквените знаци има за задача да предложи графичен израз на понятията, отразени в таблиците, чрез използването на различни символи, отговарящи на тяхната действителна природа. Авторът го постига чрез особен похват: символите (знаците) отразяват местоположението на понятията в 40 таблици, чийто обем в книгата заема близо 270 страници: те показват траекторията, която читателят трябва да следва, за да открие термините (по Лаборда Жил 1985). Като класифицира научните факти според взаимовръзките помежду им, Уилкинс разпределя всички известни знания в 40 раздела, придружени от съответните "азбучни речници" - своеобразни индекси към всяка таблица.
През 1660 г. представителите на Картезианската школа от Пор Роял (Port-Royal) създават нов тип универсална граматика. Теоретичните й принципи са изложени в книгата на Антоан Арно (Antoine Arnauld, 1612-1694) и Клод Лансло (Claude Lancelot, ок. 1615-1695), озаглавена Grammaire générale et raisonnée: contenant les fondemens de l'art de parler, expliqués d'une manière claire et naturelle ("Универсална и рационална граматика, която съдържа принципите на речевото изкуство, изложени по ясен и естествен начин". Лаборда Жил подчертава огромното значение на рационалната граматика за развитието на науката за езика до края на ХVІІІ в. далеч извън границите на Франция.
Трудът на картезианците е изграден според принципите на логическите категории и нормите на латинската граматика, която се възприема като съвършен образец. Въз основа на схващането, че всички човешки същества мислят еднакво, създателите на новия тип граматика приемат, че нормите й са общовалидни и приложими към всички езици. През ХХ в. тези принципи ще бъдат доразвити и усъвършенствани от представителите на т.нар. "генеративно-трансформационна граматика", начело с Чомски (вж. Китова-Василева 2012а: 221). Картезианците смятат, че между логическото съждение и изречението съществува пълно тъждество. Създателите на рационалната граматика отъждествяват категориите на логиката и езиковите категории: логическите категории са всеобщи, a, следователно, такива са и съответстващите им езикови категории. За представителите на Пор-Роял съществуват само два основни класа от думи - предмети и начини (форми) на мисълта, насочващи към класическото противопоставяне между имена и глаголи. Според граматиците от Пор-Роял сложността на някои изречения може да се избегне, като бъдат разложени на съставните си компоненти: т.напр. дадена сложна пропозиция от типа Бог, който е невидим, е създател на видимия свят, може да се разложи на следните прости предикации: Бог е невидим. Бог е създател на света. Светът е видим. Рационалната граматика не признава езиковите промени и не се съобразява с историческия развой на езика. Тя е антиисторическа по природа, тъй като от самото начало защитава идеята за статичния и неизменяем характер на езиците. Независимо от това, в този тип граматика се откриват редица положителни аспекти: такъв е принципът за езиковите универсалии, който по-късно ще допринесе за възникването на езиковата типология като ново направление в съвременната лингвистика.
Идеите на картезианците се радват на множество последователи. Сред тях се откроява името на френския философ Етиен Боно дьо Кондийак, който споделя част от идеологията на Просвещението. Силно привлечен от хуманитарните науки и повлиян от братовчед си Даламбер, Кондийак се отдава на философски изследвания. Първите му значими философски съчинения са Essai sur l’origine des connaissances humaines ["Очерк за произхода на човешките познания" (1746)] и Traité des systèmes ["Трактат за системите" (1749)]. Най-известният му труд е Traité des sensations ["Трактат за усещанията" (1754)], в който защитава идеята, че познанията и човешките способности са свързани със сетивата. В том І на прочутия си трактат Essai sur l’origine des connaissances humaines Кондийак се опитва да обясни проблема за глотогенезата: той допуска, че крясъците и жестовете на примитивните същества постепенно са еволюирали към членоразделна звукова реч, залегнала в основата на човешкия език (вж. Китова-Василева 2012а: 43-46; 65-69).
За Кодийак езикът е средството, чрез което усещанията и емоциите са се трансформирали, за да се превърнат във висши умствени способности. Ученият вярва, че структурата на мисълта и на човешките идеи се отразява в езиковата структура. Теориите му оказват огромно влияние за по-нататъшното развитие на науката за езика.
Видният френски философ и граматик Никола Бозе също споделя идеите на картезианците. През 1767 г. Бозе издава Grammaire générale, ou exposition raisonée des éléments nécessaires des langages ("Обща граматика или обосновано изложение за елементите, необходими на езиците"), в която противопоставя универсалната граматика на частните описателни граматики на естествените езици: за Бозе всеобщата рационална граматика е истински научна, докато втората, съгласно разбиранията на средновековните граматици, се отъждествява със своеобразно изкуство за правилно говорене и писане.
По майчина линия Джеймс Харис е племенник на Антъни Ашли-Купър (Anthony Ashley Cooper, 1671-1713) - известен британски политик, философ и писател, оказал решително влияние за оформянето на идеите на младия Джеймс. След смъртта на баща си Джеймс наследява значително богатство, което му позволява да се отдаде безпрепятствено на младежките си мечти, свързани с изучаването на произведенията на древногръцките и римските класици. През 1751 г. Харис публикува най-известното си произведение Hermes: or, A Philosophical Inquiry Concerning Language and Universal Grammar ("Хермес: или философско изследвание на езика и универсалната граматика"), което ще окаже решително влияние за по-нататъшното развитие на езикознанието. В "Хермес" липсва обичайното за мислителите от ХVІІІ в. влияние на "Граматиката" на картезианците. За да си изгради представа за структурата на езика, Харис също изхожда от структурата на мисловния процес, но го прави по съвсем различен начин. В общи линии Харис приема, че, когато човек говори, "речта му предава чрез звукове известна духовна активност или духовно движение" (Харис 1801, I: 223). Според Харис съществуват два вида "духовни способности": първата е свързана с възприятията (осъществени чрез сетивата и разума); втората е свързана с вълненията (желания, страсти, потребности), т.е. с "всичко онова, което подбужда към рационално или ирационално действие" (Харис 1801: 224). Оттук следва, че съществуват два вида езикови действия: първото е утвърждаване или "речево предаване на някакво възприятие, осъществено чрез сетивата или чрез разума"; второто предполага "речево предаване на волята на говорещия": то се отъждествява с въпрос, заповед, молба или желание (Харис 1801: 224). Използваме изказвания от първия тип, за да "представим себе си пред другия"; с втория тип изказвания подбуждаме останалите да удовлетворят собствената ни потребност (Чомски б.г.).
БЕЛЕЖКИ 1. "Трудът на Джон Уилкинс An Essay towards a Real Character and a Philosophical Language е плод на усилията за създаване на универсален език. Идеята е характерна за разглежданата епоха: в историята на езикознанието липсват други подобни опити. Стремежът за създаване на универсален език е продиктуван от радикалните промени, настъпили в областта на науката и техниката, където се усеща нуждата от създаването на нов, по-прецизен език. Подобен стремеж издава убеждението, че езикът е средство за придобиване на нови знания, че науката е език. Създаването на универсален език е свързано с изконното желание на човечеството да преодолее последствията от Вавилонската кула. На фона на тревогата, породена от историческата променливост на езиците, се заражда убеждението, че говоримите езици са несъвършени. Интелектуалците от епохата на Просвещението виждат в езиковите промени процес, който води до въображаемо "опорочаване" на езиковата експресивност и на езиковото единство. Реакцията срещу подобни опасения налага идеята за статичния характер на езика: езикът трябва да бъде "обездвижен" в някакви рамки, които да позволят да спре въображаемото му "падение"" (Лаборда Жил 1985: 3-4). [обратно] 2. Оригиналното заглавие на публикацията е Utopian for Beginners (Фоер 2012). [обратно] 3. Essai sur l’origine des connaissances humaines. Tiré des Њuvres de Condillac, revues, corrigées par l’auteur, Ch. Houel, Imprimeur, Paris, 1798. Електронната номерирана версия е реализирана от Жан Марк Симоне (Jean-Marc Simonet) на 15 септември 2010 г. в Квебек, Канада. [обратно]
© Мария Китова
|