X. МАГИЯТА НА ПИСАНОТО СЛОВО. ИЗРЕЧЕНОТО СЛОВО ОТЛИТА, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Мария Китова

web | Езикът и религията...

Както бе споменато, най-същественият недостатък на човешката реч се свързва с чисто физичната природа на звука, който се разсейва бързо. По тази причина още в най-дълбока древност хората осъзнали необходимостта от създаването на вторична кодова система, която би позволила фиксирането на езиковите знаци. Така възникват писмената.

В света и днес съществуват множество безписмени езици, каквито впрочем са и почти всички диалекти. Няма съмнение обаче, че езиците, които не разполагат с писменост, са присъщи главно на затворени, примитивно живеещи общества, чийто статут се различава съществено от статута на общностите, чиито езици притежават писменост: липсата на писмо е спирачка за общото икономическо и културно развитие на тези общества, а в много случаи се превръща в основен фактор, който може да доведе до отмиране на езиците им. Дори и при много ниско интелектуално ниво, всеки нормален човек говори някакъв език, а всеки език, който осъществява пълноценно основните си функции - комуникативната и експресивната, - по принцип е "перфектен". Но не човешката реч, а всъщност писмото е ключът към възможността за ограмотяване и усвояване на хилядолетните културни ценности на човечеството.

Смята се, че човек е започнал да използва зрителни знаци пет-шест хиляди години пр.Хр. От най-древни времена хората възприемали писмените знаци като велико чудо. В митовете, описващи историята на древните цивилизации, създаването на писменост често се свързва с намесата на боговете.

Много народи вярват, че писмото е създадено от боговете или от божествените първопредци. [...]. Често създател на писмото е загадъчен бог, властелин на нощта, на подземния свят, пазител на тайните и повелител на човешките съдби; понякога той разбира и езиците на животните и птиците (Мечковска 1998: 62).

1. Кой е създал шумерското писмо?

Преди близо пет хиляди години шумерите измислили начин да изписват знаци върху глинени таблички. Предполага се, че писмото е възникнало в древната област Урук (Южна Месопотамия), където са открити плочки с клиновидни знаци, четящи се от дясно наляво. Използван първо в Шумер и Акад, клинописът се разпространил по-късно в Асирия и Вавилония: през тази историческа епоха това писмо се ползвало със статут на универсална графична техника. Като употребявали тръстикови пръчици със заострен връх, древните писари били майстори в изкуството на вдълбаване на клиновидни знаци (от лат. дума cuneus - ‘клин’) в мека глинена табличка. Първите клинописи били съставени от рисунки (пиктограми) - дълбаенето на прави линии върху глинена плочка трябва да е било по-трудно, отколкото изобразяването на рисунки с неравни очертания! Добре развитият клинопис разполагал с повече от 600 знака. Разчитането на клинописите, наричани от палеографите "птичи следи по мокър пясък", създава изключителни трудности до днес.

Според шумеро-вавилонската традиция създател на писмеността бил бог Набу - покровителят на науката и писар на боговете. Набу се появява сравнително късно в шумерския пантеон, но около VІІІ в. пр.Хр. култът към него се издига до равнището на космическите богове. [...]. Първоначално почитана като богиня на плодородието, съпругата на Набу - Нисаба - по-късно била отъждествявана с богинята на писменото изкуство, на числата, науката, архитектурата, астрономията (Мечковска 1998: 66-67).

2. Легенди за създателя на египетското писмо

Малко след шумерите, египтяните също създали своя писменост. По традиция епохалното откритие се свързва с дейността на бог Тот.

Египтяните вярвали, че писмото е създадено от "всемогъщия бог" Тот, тайнственото нощно божество на Луната. [...]. В редица митове Тот е наричан "създател на езика" (Коростовцев 1962: 18); в някои текстове се споменава, че той "управлява всички езици" (Рубинщейн 1988: 521). [...]. Тот научил хората на мъдрост, научил ги да смятат, дал им календар и писменост (Мечковска 1998: 67).

Епохата на Старото царство (ок. 2649-2150 г. пр.Хр.) е свързана с удивителните материални и културни постижения на Древен Египет.

Огромен път изминал Египет от епохата на пирамидите и на феодалния строй и в областта на културата. Най-голяма роля в това отношение изиграло изнамирането и бързото усъвършенстване на писмото. В неговите ранни стадии всеки писмен знак (или йероглиф, както го наричали гърците) отговарял на определен предмет. Всъщност той е бил това, което ние наричаме "идеограма". Но постепенно отделната идеограма е била свързвана не само с определен предмет, но и с определена дума. Идеограмите били употребявани в такъв случай да предадат писмено думи, които не съответстват на предмети, следователно отвлечени идеи и понятия. По тоя начин идеографичната или образната фаза на писане отстъпила място на силабическата или сричковата, в която всеки знак съответства на отделна силаба или сричка. Най-сетне силабическите знаци твърде отрано станали алфабетни знаци или букви, свързани с тоя или оня от 24-те звука на египетския език (Ростовцев 1994: 54).

Паралелно с йероглифите, които се използвали като официално печатно писмо, още по времето на Старото царство се появява и т.нар. "йератика" - ръкописно (бързописно) писмо.

Нивото на развитие на цивилизацията през тази епоха вече е толкова високо, че изисква и повишаване на степента на образованост, особено за хората, които се стремят да направят кариера в службата. Съкровищницата и другите структури на управлението се нуждаят от множество изкусни писари и счетоводители, което става причина за създаването на школи за обучението на юношите, решили да се посветят на тези професии. За древния египтянин образованието има само една страна - практическата полза. Удовлетворението от търсене на истината, постигането на научни знания заради самите знания все още са неизвестни стремежи през този исторически период. [...]. Образованието, освен безбройните правила, част от които позитивни и разумни, се състои предимно в усвояването на изкуството на писмото. Сложната йероглифна писменост с нейните многобройни фигури на животни и хора, [...], е твърде бавен и труден метод за писане, за да отговаря на нуждите на всекидневието. Стремежът йероглифите да бъдат бързо изписвани с мастило върху папируса довежда до опростяването на всеки знак и създаването на съкратени и по-закръглени символи. Това делово курсивно писмо, наричано от историците "йератическо", се появява още в епохата на най-древните династии, а с разцвета на културата на Старото царство се превръща в красива и бърза система на писменост... (Брестед 2008: 151-152).

Знаците на йератиката се изписвали в колони или хоризонтално, но, за разлика от йероглифното писмо, посоката им била неизменна: думите винаги се четели от дясно наляво. За нуждите на йератичното писмо се използвали най-вече папируси и парчета глинени плочки. Знаците се изписвали с черно мастило; червеното мастило се употребявало само за подчертаване на определени пасажи или началото на текста. В началото йератиката се ползвала за изписване само на официални административни документи. Едва в началото на І-то хил. сл.Хр. ръкописното писмо започнало да се използва и за записване на свещените текстове. Днес терминът йератика се използва като техническо название на египетското ръкописно писмо.

Йератическата писменост е втората степен на опростяване на йероглифите. Първият етап е използването на линейни символи, които са опростени варианти на йероглифите, но запазват техните описателни стойности. Йератическите знаци не представляват предметите, които описват, а са силно схематизирани йероглифи, наподобяващи азбучните. За разлика от йероглифната писменост, използвана най-вече при изписването на храмове и гробници, в ежедневния живот при писане върху папирус, кожа, дърво и керамика египтяните използват йератичните знаци¹.

По-късно в Египет възниква още по-опростена писменост, наречена "демотика" (‘народна’). Тя била от смесен тип и съчетавала идеограми с буквени знаци за съгласните звукове: става дума за силно наклонено курсивно (бързописно) писмо, почти лишено от иконичност, изпълнено със съкращения и други правописни особености, което го прави доста трудно за разчитане. Този вид скоропис, съчетан с принципите на стенографията, се появява през VІІ в. пр.Хр. и се използва до V в. сл.Хр.

[...] съществувало средство за безсмъртие, средство, неподвластно на времето, средство извън волята на другите, по-силно от произвола на съдбата. Това било овладяването на мъдростта и оставянето на писания. И наистина, египтяните с трепет разгръщали съчиненията на учените мъже, живели още по времето на боговете и с почит произнасяли имената им...

[...]. Своята йероглифна писменост, словесност и култура древните египтяни наричали "меду нечер" (слово божие). Те са единственият народ, който обожествил дори прибори за писане, смятани за свещени останки на бог Усире (Осирис - б.м., М.К.). Изобретател на писмеността, покровител на науката и на литературата бил бог Тховт - Повелителят на словото божие. Той бил авторът на свещените книги; той водел хрониката на царете...

[...]. В качеството си на духовен елит, писарите ръководели целия държавен и обществен живот в страната... [...]. В очите на древните египтяни писарите били мъдреци, приравнявали ги до жреците и се прекланяли пред умението им да пишат, да четат и да ръководят живота в Долината (Игнатов 2004а: 15-17).

3. Легенди за създателите на китайските йероглифи

И днес специалистите по китайски език, култура и литература продължават да си задават множество въпроси. Как и откъде са се появили йероглифите? Кой и кога ги е изобретил? Китайците си имат три легенди, според които съществуват трима изобретатели на основните три вида писменост. Я. Шишкова съобщава следното по този повод:

1) Фу Си е изобретил писмеността, тъй като е сътворил Багуа - "Осем триграми", подредени от комбинациите на непрекъсната и прекъсната линия. По-късно тази система се е използвала само за гадаене. На основата на комбинирането на осемте триграми² по двойки се получават 64 хексаграми³. Те са в основата на прочутата "Книга на промените", която е първото колективно литературно произведение на Китай.

2) Според други, възловата писменост е първа, а тъй като плетенето на въжета е изобретено и дадено на хората от Шъннун - богът на земеделието, то той именно би трябвало да е "бащата" на писмеността.

3) Най-любима на китайците е легендата за Цан(г) Дзие. Според някои той е бил древен владетел. [...]. Рисуват го с четири очи и се смята, че има необикновено остро зрение. Една нощ той седнал на земята и се загледал в променящите се форми на луната и разнообразието от птичи и животински следи и в миг на вдъхновение започнал да сътворява китайските пиктограми (Шишкова 2007).

4. Кой е създал писмеността на древните евреи?

От древността до днес евреите възприемат писмените знаци като божествен дар и като същинско чудо.

Думата на иврит за буква е "от", което означава също знак или чудо. Всяка буква от азбуката съдържа знаци, които ни насочват към удивителните истини за живота.

Според еврейските мистици целият космос е създаден от 22-те съгласни в еврейската азбука, които се наричат "отиот йесод" или основополагащи букви. С други думи, цялата вселена е създадена и се поддържа от божествения език (Словото на Бог). Съществува дори молитва, с която можем да благодарим на Бог, че е научил ръката ни да изписва буквите на еврейската азбука (Еврейската 2012).

5. Аллах - създателят на арабските букви

Според ислямската доктрина самият Аллах е създал знаците на арабското писмо, с които първоначално бил записан Коранът.

Свещената Книга - Коранът - е словото на Аллах; единственото, което не е било фалшифицирано и се е запазило напълно. Няма друга книга в историята на човечеството, която да се чете толкова много, да се цитира и да се наизустява, както Корана. Няма друга книга в живота на човека, която да е оставила такъв отпечатък върху живота на всеки един, на семейството и на обществото. Няма друга книга, в която истинността, достоверността и точността да са толкова единни - във всички думи и твърдения - както в Корана; защото той е съвършената творба на Създателя (Да открием б.г.).

6. Один - създателят на рунните знаци на древните германи

Скандинавските саги свързват откритието на руническите знаци с върховния бог Один. Смятало се, че руните притеглят космическата енергия, която влияе върху човешките същества независимо от религиозните им убеждения. Древните хора вярвали, че руните притежават магическа сила, способна не само да предсказва бъдещето, но и да управлява по-нататъшните им съдбини. Възникнала през II в. от нашата ера, руническата писменост на древните германски, скандинавски и англосаксонски народи се употребява до XI в.

Поемата "Хаувамаул" ("Словото Свише") в "Старата Еда"⁴ описва как Один, стремейки се да постигне знание, се подложил на изпитание, като висял надолу с главата от едно дърво девет денонощия без храна и вода, прободен от своето собствено копие. По време на страданието той открил руните. В "Поетичната Еда" (1200 г. сл.Хр.), е записано:

Знам аз, висях на онуй обветрено дърво,
цели девет дълги нощи,
наранен от острие и отдаден на Один,
сам принесен в жертва на самия себе си,
на онуй дърво, за което никой не знае,
догде му корени пълзят.
Не взех хляб от никого, нито рог с вода.
Надолу аз се взирах и руните съзрях.
С буен вик поех ги и паднах от дървото аз.

Историята за Один се оприличава със страданията на Исус на кръста. Но една от разликите е, че Один е възприеман като Маг, носител на Висше изкуство. Магията е това, което е, сама по себе си тя е подобна на математиката, защото е точната и абсолютната наука на Природата и законите й. Магията е науката на древните маги и се преплита в религията (Сверисон 2009).

7. Огма - създателят на "дървесното писмо" на древните келти

Според келтските митове бог Огма изобретил огамическата писменост, известна още като "дървесно писмо", с намерението да кодира и изрази мъдростта на природата. Създателят на Огам е слънцеликият бог Огма - бог на мъдростта, познанието и красноречието. Наричан "меденоезичният" и "сияен поет", Огма е бог на светлината и озарението. За него се казва, че научил боговете да пишат. Лукиан от Самосата (Λουκιαν ὸ ς ὁ Σαμοσατεύς, 125-181 г. сл.Хр.) сравнява Огма с галския Херкулес:

Келтите наричат Херкулес Огмий на езика на тяхната страна, но образът, с който рисуват бог, е доста странен. Според тях той е старец в края на дните си, с окапала коса, кожата му е груба и изжурена от слънцето... Тоя остарял Херкулес тегли след себе си множество хора, вързани заедно чрез прекарани през ушите им златни и кехлибарени вериги [...] художникът е надупчил езика на бога така, че изглежда сякаш тегли след себе си хората, докато се е обърнал усмихнат към тях (Бардовете 1998: 12)⁵.

Свръхестествената сила на Огма не се крие в оръжията, а във владеенето на свещеното слово. Устната и поетическата сила са били на особена почит в земите на келтите: за тях богът, който управлява поезията, бил най-могъщият. В предхристиянска Ирландия смятали поезията за толкова всесилна, че дори кралете се кланяли на поетите, от страх да не би те да съчинят "злъчна сатира", която можела не само да съсипе репутацията на взетия на прицел враг, но и да го омагьоса и да го унищожи физически.

8. Създателите на средновековните писмени системи според историческите хроники

През Ранното Средновековие разказите за изобретяването на нови писмени системи вече не се свързват с митове, а с историческите летописи, в които личностите, създали отделни писмени системи, са представени като светци и често са били канонизирани.

8.1. Епископ Вулфила - първата историческа личност, създала писменост

Според запазените исторически сведения Вулфила (Wulfila (Ulfilas, Ulphilas, Ulfila, Ulfilla, ок. 311-383) е син на гот езичник и пленена кападокийска гъркиня. Християнско възпитание и гръцко образование Вулфила получава в семейството си.

Първоначалното поле на действие на Вулфила, както е отбелязано от всички източници, е Дакия, и по-точно днешно Влашко. Тук той развива църковна дейност като четец, неизвестно при каква църковна организация. Още тогава той първо си спечелва уважението на своите сънародници готи, [...]. Сънародниците го признават като свой водач и съдник, ако не и като княз (Елдъров 2003: 44).

Приели християнството твърде рано, значителна част от готите напускат Западна Европа и се заселват на Балканския полуостров. Известни като "мизийски готи" или "мали готи", представителите на този народ изиграват съществена историческа роля за оформянето на бъдещите нации по тези земи и до голяма степен служат като мост между западноевропейските (католически) културни ценности и православния Изток.

Делото на Вулфила е белязало дълбоко и трайно цялостното развитие на славянобългарската духовност. Росен Милев подчертава нееднократно, че между делото на Епископ Вулфила, на Св. св. Кирил и Методий и на техните ученици, намерили спасение в земите на тогавашна България, съществува "културен континуитет".

[...] в цивилизационното, а и конкретно в езиковото "адаптиране" и на готите, и на славяните и българите в Мизия съответно през ІV в. и през VІ-VІІ в. наблюдаваме, [...], паралелизъм по отношение на интегрирането в новия християнски гръцко-латински цивилизационен контекст, със съответно обогатяване и усъвършенстване на езиците, от една страна, и процес на взаимопроникване и влияние между различните, доскоро "варварски" езикови общности, от друга (Милев 2004: 66).

Вулфила създава азбука, за да преведе Библията на готски език. Ето как характеризира великото му дело Емилия Стайчева (2003: 47, 48):

Почти няма сериозно изложение на историята на немската литература, което да не започва с предписмената епоха на старите германи, за чието словесно творчество знаем само от записани по-късно устни предания, от норвежки и исландски източници или от съчиненията на римските автори Цезар и Тацит. А това значи, че преводът на Библията от Вулфила, направен повече от 1000 г. преди този на Лутер, е и първият литературен паметник на германската култура. [...]. С превода на Библията на готски, благодарение на който християнството се приема и от другите германски племена, Вулфила създава готската азбука, а с това и германския литературен език.

Като известен познавач на готското наследство по българските земи, Милев подчертава факта, че подвигът на Вулфила превръща България в "родина на две азбуки". От друга страна, с голяма доза вероятност може да се твърди, че Вулфила е първата историческа личност, чието име се свързва със съставяне на азбука.

8.2. Св. Месроп Мащоц - създателят на арменската писменост

Горе-долу по същото време е създадена и арменската писмена система. Армения е първата страна, приела християнството в началото на ІV в. сл.Хр. Благодарение на великите чудеса на Григор Лусаворич, наричан "Просветителя", християнството става официална религия през 301 г. при царуването на Трдат ІІІ Велики. През ІІІ-ІV в. арменската азбука все още не съществува и християнството в Армения се разпространява главно под влиянието на сирийските версии на Библията, а в повечето случаи - само чрез устна традиция.

Арменският език се изписва със специална фонетична азбука, създадена през 405 г. от Месроп Мащоц (Մեսրոպ Մաշտոց, ок. 361-362-440). Роден в провинция Тарон, Мащоц учи гръцки и сирийски език, и работи като царски архивист. Според неговия ученик Корюн, автор на първата биография на Мащоц, преди да се отдаде на религиозен живот, учителят му бил добре запознат със светското право и с военното изкуство. След като обиколил цяла Армения, Мащоц осъзнал явната заплаха от асимилация. Когато през 394 г. станал безбрачен свещеник, той избрал провинция Голтн - размирна област, населена от голям брой все още непокръстени езичници, и започнал да проповядва там Христовата вяра. Безкрайните трудности в начинанието му бързо го убедили, че трябва да се създаде азбука, отговаряща на спецификата на арменския език, която да осигури на мисионерите инструмент за осъществяване на дейността им. Мащоц си поставил за цел да изследва в сравнителен план фонетичните принципи на различни азбуки и посетил заедно със свои избрани ученици няколко важни гръцки и сирийски образователни центрове (Едеса, Амида и Самосата).

След упорит труд Мащоц успял да създаде уникална фонетична азбука, състояща се от 36 знака. За да изпробва ефективността й, Мащоц, подпомогнат от учениците си, превел от сирийски на арменски език "Книга с пословици". Азбуката, създадена от Мащоц, остава непроменена до ХІІ в., когато към нея са добавени два нови знака. През периода ХІІ-ХІV в. се употребяват различни калиграфски варианти на арменското писмо. В писмена бележка до мене Петър Голийски, специалист по арменски език и литература, съобщава следното:

Армения става първата страна в света, приела християнството като държавна религия. Ако с този акт арменците придобиват щит за своето оцеляване през вековете, то в 405 г., със създаването на арменската азбука от свети Месроп Мащоц, те получават и броня. По любопитно съвпадение арменската дума хоран означава както ‘ризница’, така и ‘скъпа твърда корица’, ‘обковка на книга’. Бронята е изкована тъкмо навреме, защото световните събития не се развиват в полза на арменците. Още в 387 г. страната е разделена между Рим и Персия, а в 428 г. персите унищожават окончателно арменския суверенитет, отстранявайки последния представител на династията на Аршакидите.

8.3. Св. Константин-Кирил Философ - създателят на славянската писменост

В началото на ІХ в. славянският свят също се сдобива с писменост. Най-старата позната славянска азбука е глаголицата. Тя е създадена от Св. Константин-Кирил Философ през втората половина на ІХ в. (ок. 862-863 г.) във връзка с нуждата богослужебните книги да се преведат от гръцки на старобългарски език. Предполага се, че азбуката е наречена "кирилица" по името на своя създател. Названието "глаголица" възниква доста по-късно в Хърватско и идва от старобългарското слово глаголь, означаващо ‘дума’. Тъй като глаголати означава ‘говоря’, глаголицата поетично била наречена "знаците, които говорят". Според Тачо Танев (2003: 31-32), "Названието на Кириловата азбука "Глаголица" се появява исторически много късно - едва към ХVІ в., и то без да може да се уточни къде и как първоначално то е било приписано като име на азбуката".

Глаголицата е система от знаци, отговарящи на характерните старобългарски звукове. Основните знаци за изписване на глаголическите букви са кръстът, кръгът и триъгълникът. Глаголическата азбука, в която не се прави разлика между малки и главни букви, поразява с екзотичната си графика. Според графичното изобразяване на знаците са познати две форми на глаголицата - обла (българска глаголица) и ъглеста (хърватска глаголица). Облият вариант е по-старият и се характеризира с използването на кръгчета и заоблени криви; в ъглестия вариант преобладават прави ъгли и трапеци.

Глаголицата е първата славянска азбука. С нея са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през IX век. Като обикновено писмо се използва в българските, а частично и в други славянски области докъм XII век, след което е изместена напълно от кирилицата.

[...]. Глаголицата е оригинална азбука. Начертанията на буквите, техният състав и тяхната подредба показват, че създателят на тази азбука е бил запознат с различни буквени системи и е бил отличен познавач на византийската писменост. Същевременно той е бил отлично подготвен филолог, който е съумял да създаде нова оригинална азбука, вътрешно организирана върху определени лингвистични принципи.

Глаголицата отразява звуковите особености, някои от които се срещат в т.нар. рупски български говори - тракийски, родопски, източно македонски.

В ранните глаголически ръкописи се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на Кирил и Методий в западнославянските говорни области.

[...]. По структура и външен вид глаголическите букви не само не показват непосредствена връзка с други писмености, употребявани през Средновековието в християнска Европа, но дори им се противопоставят. Ето защо глаголицата привлича вниманието на изследователи, работещи в различни области на хуманитарните науки. Много по-сложен е въпросът от какво зависи формата на всяка отделна буквена фигура в глаголицата. Особено популярна е създадената в края на XIX в. теория на Тейлър-Янич, която търси аналог на глаголическите знаци във византийския минускул - от отделни буквени начертания или от различни комбинации. Друга група учени, като Шафарик и Вондрак, се насочва към различни източни азбуки - късни приемници на северно-семитското писмо: еврейската, сирийската, арабската и др., които според тях дават на глаголицата графически образци. Глаголицата също се свързва още с латинската, с грузинската, арменската или албанската писмености (Глаголица б.г.).

В зависимост от вариантите си глаголицата съдържа около 40 знака. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графичните знаци на средновековната курсивна гръцка азбука. Предполага се, че буквите за звуковете [ш], [щ] и [ц] са заимствани от еврейската азбука: те обозначават несъществуващи в гръцкия език звукове, които се срещат във всички славянски езици. Произходът на останалите буквени знаци е неизвестен.

В продължение на повече от две десетилетия българският учен Васил Йончев (1977) (Фигура-модул 2007) изследва произхода на глаголицата и на кирилицата. Като проследява конструктивните промени на буквите в процеса на историческото им развитие, Йончев лансира хипотезата за съществуването на фигура-модул, представляваща "графичен символ на вселената и планетата Земя". В основата й са заложени буквите α и ω, които символизират "графичен синтез на символите вяра и вечност". Двете форми на фигурата-модул определят основните цикли в работата на Св. Константин-Кирил Философ. Според Йончев (1977),

[...] цикълът завършва, когато всички линии от фигурата-модул се покрият и изпълнят от формите на буквите. Цикълът е контролна мярка. Той може да се изпълни от три, четири или повече букви. Всяка буква е начален знак на едно понятие.

При работа с модула Св. Константин-Кирил Философ не излиза извън границите му, освен при две букви, свързани с названия на астрономически тела - "Земя" (З) и "Слънце" (С). Важна роля във фигурата-модул играе хоризонталната линия, символизираща разделянето на въздуха (Д) от водата (В).

Интересен възглед за глаголицата предлага и Танев (2003: 31-32):

Множество учени от разни страни, включително и от нашата, са доказвали с подкрепата на разни съображения положението, че глаголицата е дело на Св. Кирила и че тя е по-старата от двете азбуки. Като неопровержими доказателства остават ония древни слова на Черноризеца Храбър, които би трябвало да се очаква да бъдат казани именно от него и които изтъкват, че в изнамерената от Константин Мъдреца азбука първа буква е "aзъ" - буквата, която била: "Божи дар за славяните". Храбровите слова изтъкват, че тази Кирилова буква била различна от "поганската" гръцка буква "АЛФА" = (а).

Това доказателство се обуславя от обстоятелството, че първата буква на глаголицата [...] - буквата "АЗЪ", има образа на кръста. Знае се, че кръстът като образен знак е символът на Христовата вяра, която често бива наричана "Божи дар за хората".

[...]. Мисълта, че Св. Кирил е посветил своята азбука на най-високата християнска философска отвлеченост Светата троица във връзка с трите основни образно-геометрични съставки: кръста, триъгълника и окръжността, които участват в рисунъка на редица от глаголическите буквознаци, заслужава най-голямо внимание, защото напълно се съгласува с онзи особен дух на мистика, който плътно е обгръщал Кириловото време.

Кое е принудило българите да заменят "Свещените писмена" с по-късно създадената кирилица? На този въпрос е трудно да се даде достоверен отговор. И все пак изчерпателните разсъждения на Танев може би се докосват до (поне част от) историческата истина:

От една страна, глаголицата е съставена въз основа на съвършени научни азбучни начала за звуковия строеж изобщо на всички азбуки, а, от друга страна, буквознаковият рисунък я прави трудно приложима за практическа употреба, колкото и красив и художествено завършен сам по себе си да е той.

[...]. Самите буквознаци са едри по габарити, защото доста от тях имат сложни дребни рисункови съставки, а в полза на общото равнение на шрифта става необходимо по-простите по рисунък буквознаци да бъдат по-едро писани, за да се уравновесят с по-сложните по големина. Едростта на глаголическия шрифт и текст се проявява в разполагането на един писмен ред на много малко на брой думи, например само до две, три думи. За ония времена това неблагоприятно обстоятелство означава големи разходи от драгоценния кожен пергамент, върху чиито скъпи листове са писани книгите. Но това означава също, че даден текст има нужда да бъде подвързван в големи и тежки томове. Така глаголическите книги създават и немалко трудности за съхранението им поради обема си.

Това, естествено, се превръща в пречка за бързото и лесно разпространяване на глаголическата книжнина и книжовност. Тогава защо е станало така, че нейният създател - гениалният Св. Кирил, е лишил от възможността за широко развитие своето свидно дело - създаването на славянската Христова писменост.

[...]. При създаването на славянската писменост за задоволяване на политически нужди на империята възможно е било от страна на византийската власт да е поставено и политическо условие, с което солунските братя е трябвало да се съобразят, а именно: новата глаголическа азбука да бъде трудна както за писане, така и за четене, за да се подготви почвата в Моравия, когато в един бъдещ ден ще се възприеме в широка употреба лесната за писане и четене гръцка азбука, което ще повлече и възприемането на гръцкия език в богослужението по образ и подобие на латинския език в католицизма.

[...]. Двамата солунски братя светци години наред, много преди да започне тяхната Христова Моравска мисия, са работили върху създаването на славянобългарската писменост. Дълги години е било работено успешно, и то все със знанието, следователно и с позволението, на висшата власт на Византия. В дейността и труда на Св. Кирил и Св. Методий тази власт не е виждала нищо противодържавно и затова не ги е забранявала. От друга страна, висшата византийска власт не е давала ход на развитието на Кирило-Методиевото дело вътре, в пределите на империята.

[...] империята съзнателно се е отказвала от съдбовната мисия да ръководи славянобългарската просвета. [...].

Затова пък великата Четвърта хунобългарска империя - империята на каган Борис, поема създадената с толкова рвение и духовни подвизи славянобългарска писменост в мига, когато тя била сразена и обречена на вечно затриване след смъртта на равноапостола Методия. Хунобългарската империя приютява загиващата писменост, преобразува я, прави я годна за живот през идните хилядолетия и я предава на народите на бъдещето, за славата, честта и напредъка на човечеството (Танев 2003: 37-39, 63).

9. Сакрализация на писмото

През Ранното Средновековие отношението към писаното слово като към великолепен божествен дар се засилва чувствително.

Религиозното съзнание открива в писмото нови аспекти на чудодейното и свещеното. Започва сакрализацията на буквите на Свещеното Писание. Според по-късните представи на юдейските мистици, буквите са не само свещени, но и безсмъртни: "Ръкописите може да бъдат изгорени, но буквите са неунищожими". Сакрализацията на писмото превръща буквата и текста в център на интелектуалните интереси на обществото. В историята на културата Средните векове се превръщат в епоха на максимален интерес към писаната дума, по-съсредоточен и пристрастен в сравнение с интереса към словото и писмеността през Древността и през следващите векове. В това се корени спецификата на културите, развиващи се въз основа на религиите на Писанието.

Средновековните книжовници търсят в думата ключа към познанието за тайните на битието, записани в свещените текстове. Способността да се записва и разчита текстът се отъждествява с вълнуваща тайна, разкриваща човешката същност. В звуковия състав, в особеностите на очертанията на буквите, във вътрешния смисъл на морфемите, изграждащи думата, се търси отражението на същността на нещата (Мечковска 1998: 70).

БЕЛЕЖКИ

1. Бел. 1 на преводача на книгата на Брестед (2008: 152). [обратно]

2. "Триграма" е понятие, свързано със съотношението между графема (графичен знак) и буква в звуковите писмености, каквато например е българската азбука. Да се определи дадена графема като триграма означава, че е съставена от три букви. Примери за триграми са немското sch, четящо се като [ш], и френското eau, което се чете като [o]. [обратно]

3. Често наричан "магьосническа звезда", хексаграмът представлява звездовиден многоъгълник. [обратно]

4. "Еди"-те са средновековни сборници, съхранили най-същественото от митологията на северните народи; съдържат фрагменти от устно разпространявани поеми, записани по-късно. Известни са две "Еди" - "Стара Еда" ("Прозаическа Еда") и "Млада Еда" ("Поетическа Еда"), която се свързва с името на първия исландски историк Снори Стурлусон (Snorri Sturluson, 1179-1241): с този сборник поетът воин Снори вероятно е целял да приобщи съвременните поети към традиционния стил на "скалдовете" - викингски воини поети в свитата на средновековните скандинавски крале. Около произхода на термина еда съществуват различни теории. Според едни думата еда означава ‘Велика прародителка’; други защитават становището, че еда означава ‘поезия’; според трети еда би трябвало да се тълкува като "Книгата от Оди" - родното място на Снори. [обратно]

5. Преводът на цитата е на Петя Генова. [обратно]

© Мария Китова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.08.2017
Мария Китова. Езикът и религията - два различни модела на света. Варна: LiterNet, 2017.