|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Животът ми не се е състоял
и времето е някак си застинало,
че някой друг, изглежда, е живял
и нещо друго сякаш е отминало.
Мечтите някой ми е измечтал
и отбленувал всички блянове,
чрез тялото ми шумно е гулял,
с душата ми е отлетял нанякъде.
Безгрижно той ме вече надживя
с една душа, която е безсмъртна,
смехът ми в неговия смях умря,
гласът ми вече отшумя безплътно.
Къде съм аз сред този свят,
в една страна, която ми е чужда,
и все по-тихо е и мъртво като в гроб,
и няма никаква надежда.
© Марияна Фъркова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.08.2014, № 8 (177)
|