 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОЙТО ЛЪЖЕ
От мама знам, че който лъже,
носленцето му дълго става,
затуй сега съм много тъжен,
следя, опипвам, наблюдавам.
Да. Май ще се окаже права -
във огледалото надничам,
и гледам как се удължава -
на слонче скоро ще приличам.
На вас ще кажа. Счупих скоро,
на мама стъклената ваза,
минавах покрай нея, хора,
а тя - на пода се оказа!
Какво ще правя? Вече зная -
подсказа ми го днес сърцето:
на мама всичко ще призная -
така ще си спася нослето!
© Мария Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.01.2019, № 1 (230)