ЖИВОТИНСКИЯТ (ЗООМОРФНИЯТ) КОД В БЪЛГАРСКАТА РОДНИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ И СЕМАНТИЧНАТА ОПОЗИЦИЯ "СВОЙ - ЧУЖД"

Мария Китанова

web | Свой за чуждите и чужд за своите

Животинският код в българската роднинска терминология се свързва със сравнително малък брой названия, при които най-често срещани са: калинка - ‘насекомо’ Coccinella septempunctata и невестулка - ‘дребен хищен бозайник’ Mustella nivalis. Познатите ни от фолклора вълк, лисица, мечка са обект на друго изследване. Става въпрос както за диалектни думи, така и за словосъчетания. И в двата случая се срещат названия, отразяващи кръвното родство и названия, отразяващи родството по сватовство. При този код роднинските термини служат като евфемизми за табуирани названия на чужди, непознати и опасни същества, които са свързани по някакъв начин в представата на традиционния българин с хтоничния свят. В опозицията свой - чужд назованите по този начин животни се отнасят към частта чужд, но евфемистичните названия, които по своята същност са метафорични, се отнасят към частта свой.

Калинка - ‘насекомо’ Coccinella septempunctata.

Названия, свързани с кръвното родство

Към названията, отнасящи се до кръвното родство, се срещат названия с двата основни компонента: бàба и мàйка (Младенова 1994: 206).

Названия с компонент майка: божà мàйка, божà мàйчица (Ловешко), мудзивàрва мàйка (Корово, Велинградско), лѝтмама (Кюстендилско). Д. Младенова подчертава, че тези названия са локално изолирани (Младенова 1994: 218). По въпроса за неясното лѝтмама авторката допуска, че е по аналогия с литмара, тъй като се намират в един и същи регион. В основата на тази дума според Български етимологичен речник стои глагола литам - ‘летя, хвърча’ (т. 3: 430).

Названията с компонент майка се свързват с използваното богорòдичка за калинка Coccinella и тези, при които срещаме основен компонент лично име Мара - бàба Мàра. Тук определено названието на калинката се свързва с Божията майка, което в митологията кореспондира с Великата Богиня майка.

Названия с компонент баба: бàба, бàбичка (Костандово, Велинградско), бàбашка (Златоградско), бабалѝна (Никополско, Банат), бàба Мàрта (Петричко, Сандаско, Железница, Софийско), бàба Мàра (Гоцеделчевско, Разложко), бàба Кàле (Драмско). Последното, според авторката, вероятно идва от личното име Каля, посочено в речника на Ст. Илчев и в речника на Н. Геров (Илчев 1969: 232; Геров II: 342). Освен това значение Младенова допуска, че може да става въпрос и за гръцкото καλςϛ - ‘добър, хубав’ (Младенова 1994: 219), което се открива и в самото име калинка и в калимàна, калимàнка. Авторката разглежда и всичките значения на думата баба: 1) майка на майката или бащата; 2) стара жена, 3) жена изобщо, 4) акушерка, 5) баячка, магьосница. Първото значение, тя свързва с допускането, че калинката е образ на прародител-жена, който свързва света на живите и света на мъртвите. Като прародител, тук терминът баба определено се отнася към низходящото кръвно родство. По тази причина Младенова предполага и връзката със значението - ‘баячка, магьосница’, тъй като баячката, не само умее да предсказва бъдещето, което е характерно за вярванията, свързани с калинката, но може да бъде връзка между света на живите и света на мъртвите. Това значение обаче е различно от термин, свързан с кръвното родство. Както при растителния код и тук най-употебяваните роднински термини са мàйка и бàба. Така че едва ли значението на баба - ‘баячка, магьосница’ в случая има смисъл. Използването на роднински термини особено тези, които са свързани с кръвното родство като евфемизми имат за задача да превърнат чуждото и непознато, а оттам и опасно същество в близко и свое и да го умилостивят по този начин. Баячката също е от хората, които са както полезни, така и опасни със своята дейност. Така че назоваването й с баба има също превантивна функция.

Названия, свързани с родство по сватовство

Невеста - невѐста, невѐстица (Благово, Монтанско, Галичник, Реканско), невѐстичка (Ивайловградско), геленджѝк - ‘невеста’ (Аврен, Крумовградско), цàрева невѐстица (Дебърско, Гостиварско) (Младенова 1994: 222).

Названия от типа божà крàвичка, божà крàвица, божà крàвка, божà крàвчица са свързани със символите на невестата в сватбената обредност. За славянските народи те най-често са крава и кокошка и частично се пресичат със символиката на сватбения кравай (Славянские 2004: 387). При тях названието невѐста се открива на символно равнище.

Д. Младенова предполага, че названия с компонент невѐста са свързани с външния вид на калинката Coccinella, чийто цвят е червен, а червеният цвят е характерен за сватбеното облекло на невестата, както в България, така и в Турция, и в Албания. Това предположение има известно основание, защото и някои растения, които имат подобен цвят се наричат бỳлка, което е синонимна невѐста в някои райони на страната. Гъбата Amanita cesarean, за която стана въпрос по-горе, също има подобен червен цвят. В случая обаче връзката на калинката с названието невеста може да се търси и в етимологията на думата невѐста като ‘непозната, неизвестна’. Тази аналогия разкрива особеностите при възприемането на калинката като същество, което може да извършва гадание за женитба, а оттук и като същество, свързано с хтоничния свят, с починалите прародители.

Невестулка - ‘дребен хищен бозайник’ Mustella nivalis.

Невестулката (в различните региони на българската етническа територия е назована с различни имена), но повечето от тях са свързани с родството по сватовство: названия с вътрешна форма - бỳлка, невѐста и названия с вътрешна форма - кума - калмàна, кръсница. Названия, свързани с кръвното родство с компонет мàйка, сестрà, лѐля или щѐрка са единични и изолирани.

Невестулката има амбивалентна природа. Тя не прилича на другите животни. Във фолклора на южните славяни невестулката заема средищно място - между Този и Онзи свят, между чуждото и своето. Тя не е нито напълно хтонично, нито напълно соларно същество. Може да бъде отмъстителна, но може да бъде и справедлива. С тази своя амбивалентност невестулката се доближава до образите на самодивите. В българската традиционна култура невестулката се възприема като животно без кости, което я свързва с вампира и змията. А змията от своя страна също има амбивалентна природа. Тя може да бъде образ на починал прародител - стопан.

Същевременно невестулката изразява липсата на равновесие в природата. В митологичната опозиция свой - чужд, тя се отнася към чужд и по този начин се възприема като главен класификатор на човека, намиращ сеизвън рода. Ако се вгледаме в образа на световното дърво във фолклора, което е пример за моделиране на вселената във вертикален план, невестулката стои в неговите корени заедно с къртицата. В гръцката митология най-близо да нея е богинята Хера, представена като невеста-девственица, покровителка на семейството, която преде нишките на съдбата. Този митологичен образ на невестулката като предачка откриваме в българската етиологична легенда за невестата, която се превръща в невестулка, защото преде в неподходящо от гледна точка на свекърва й време. Така тя е наказана да остане между Този и Онзи свят, между домашното (своето) и чуждото, като регулатор на изгубения ред. Орисниците също държат нишките на съдбата и могат да предсказват бъдещето на човека. Те могат да се възприемат като свързващо звено между калинката и невестулката. Словаците вярват, че невестулката е превъплътената душа на покойната господарка на дома (Попов 1994: 178). В българската традиционна култура подобна роля изпълнява змията-стопан.

За невестулка на българската етническа територия се използват следните названия, в които основен компонент е роднински термин по сватовство.

Названия с компонент невѐста, бỳлка: невѐста, невѐстичка, невѐстица, невяска (БМ 1994: 227), бàйнова бỳлчица (Кортен, Новозагорско), бàйнова бỳлка (М. Манастир, Ямболско), бàйновица (Бургаско), батюва невяска (БМ 1994: 21), бàнова бỳлчица (Харманлийско), цàрева невѐста (Арх. Романски).

Названия с вътрешна форма кума: калмàна, калимàна (ЮИБ), калимàнка (Геров II: 339), кръсничка, мѝшкина калимàнка, мѝша калимàнка (Смолянско).

Роднински термини, свързани с кръвно родство, са:

Названия с компоненти сестра: кỳмова сестрà (Арх. Романски).

Названия с компонент майка: мѝша мàйка (Смолянско).

Названия с компонент леля: лѐля (Еленско).

Независимо че са изолирани, роднинските термини майка, сестра и леля разкриват близко кръвно родство и тяхната цел е да направят едно опасно и чуждо същество свое. Да превърнат вонкашното и однатворното във вътрешно (вотрешно) и близко, което не само няма да пречи, но ще помага на семейството.

Изводи:

Животинският код представя названия, които са евфемистични. Роднинските термини се употребяват като евфемизми, за да създадат представата за чуждото като свое и оттук да го направят безопасно и близко.

И за калинката, и за невестулката са характерни евфемистични названия - роднински термини, които са свързани както с кръвното родство, така и с родството по сватовство.

Термини, свързани с кръвното родство, са: мàйка, бàба, лѐля, сестрà, щѐрка.

Термини, свързани с родството по сватовство: невѐста и калимàна, кумà, кум, кръсничка.

Названия от типа божà крàвичка, божà крàвица, божà крàвка, божà крàвчица могат да бъдат тълкувани със символите на невестата. Кравата, кокошката, овцата често са символни дубльори на булката в сватбената обредност и са характерни за всички славянски езици.

Названието цàрева невѐстица също е свързано със сватбената обредност, в която невестата често е представена като невеста на царя или княза.

Според Д. Младенова не бива да се пренебрегва и съвпадението на някои названия на калинката с тези на невестулката. Това са невѐста, калимàна и калмàна. Термини, изразяващи родство по брак. При тези термини съвпада и ареалът на разпространение. Знаем, че родството по кумство на българската етническа територия се приема като изключително близко родство, за което съдим и по задължителната екзогамия между кумове и кумци.

© Мария Китанова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2013
Мария Китанова. Свой за чуждите и чужд за своите. Варна: LiterNet, 2013