 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
На Виктор Пасков
Ако дойде,
аз ще съм будна,
ще е утро във ранната есен.
Ще съм многократно споделяла
колко кратки са човешките думи.
Затова ще бъда безмълвна -
така нелепо, както не достигат
на децата срички,
за които мъртвите копнеят,
когато всички ги упрекват
във мълчание.
Ако дойде,
аз ще съм будна - ще мълча,
но ще гледам в очите му.
И дано има някъде място,
на което тя има форма.
© Лора Динкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.07.2016, № 7 (200)