|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАЛКА СНЕЖНА ПРИКАЗКАКина Къдрева Какво са снежинките? Те летят, Те се спускат леко към земята като малки космонавти, дошли от далечни-далечни звезди, със замръзнали от земния вятър дантелени бели чадъри, с бели балерински роклички от звездна перушина, с бели панталонки и шапчици от звезден пух, с белички чорапчета и обувчици от ледени кристалчета, с бели ръкавички и мънички ледени звънчета в ръце. - Варда-а-а-а! - викат снежинките, за да не се блъснат една в друга, и звънят силно - силно със звънчетата. - Идваме! Идваме! Идваме! - звънят и се носят към земята, Тя изпълва въздуха, изпълва небето и се носи над земята със снежинките, кристална и нежна, сякаш е дошла от сънищата на звездите. Дали наистина звънят снежинките, или нещо звъни вътре в мене? Гледам ги как падат, И изведнаж я чувам! - Тя се носи със снежинките - кристална и звънка, и изпълва заедно с тях всичко между небето и земята. И вече няма небе Те се въртят на палци върху кристалните връхчета на ледените си обувчици, въртят се, Протягам ръка и една снежинка стъпя на дланта ми. Стъпя и се скрива закачливо под чадърчето си. Замръзналата му дантела я покрива цялата. Само обущенцата й се показват. - Ей, снежинке, момиченце ли си, или момченце? - питам аз, а снежинката мълчи и едва-едва подрънква със звънчето си. - Познай! - казва звънчето. Аз искам да позная, но не мога да позная. - Затвори си очите! - казва звънчето. Затварям си очите. А като ги отварям - снежинката я няма! - Къде остана? - питам, но никой не ми отговаря. Само на дланта ми, точно там, дето беше стъпила снежинката, стои мокрото от обувчиците й. - Отишла е да танцува! - казва едно момиченце-снежинка на ухото ми. - Отишла е да рисува! - каца една снежинка-момченце на носа ми. - Отишла е да почива! - казва някой и се спуска по бузата ми. А една снежинка се залюлява на миглите ми и наднича в очите ми: - Не ме ли позна? - казва и отлита. И изведнаж чувам звънчето на моята снежинка как звъни в снежната музика. То се обажда ту по-близо, - Ей! Къде си? - искам да повикам в тишината моята снежинка. И тогава виждам, че вече никой не танцува, че няма снежна музика, че снежната музика е замръзнала в кристалите на тишината и тишината е замръзнала в голямото празно пространство между земята и небето в кристалите на заледената снежна музика, и само звездите потрепват над тях студени и сиви, а долу, на земята, сгушени топличко една до друга, дори несъблечени, спят уморени от игра снежинките. Какво са те? Дали са малки момченца и момиченца, дошли от далечния космос, които се спускат при нас със замръзнали от земния вятър парашути на дантелените си чадърчета, или са ледени глухарчета, издухани от зимния вятър от заледените поляни на сивите облаци, където цъфтят? Кой знае!
© Кина Къдрева |