ДИВАДЛО 2013 - ПИЛЗЕН: ТЕАТРАЛНИ ДИАЛОЗИ

Камелия Николова

web

В Пилзен, който ще бъде европейска културна столица за 2015 г., от 11 до 15 септември тази година за 21-и пореден път се проведе най-значимият театрален форум в Чехия - Международният театрален фестивал "ДИВАДЛО". Той е създаден през 1993 г. като част от общото движение в началото на 90-те години на миналия век за отваряне на националните театрални култури на страните от Централна и Източна Европа както към театъра в западната част на континента и останалия свят, така и една към друга. Днес "ДИВАДЛО", провеждан всяка година в началото на септември в красивия средновековен град, известен с бирата и с внушителната си катедрала, е сред най-авторитетните европейски театрални фестивали. През двете десетилетия от възникването си досега форумът следва целенасочена художествена политика, която не претърпява съществени промени, по думите на председателя на фестивалния борд Камила Черна. Неговите основни цели са: да организира всяка година шоукейс на чешкия театър, представящ най-доброто от последния театрален сезон пред чуждите гости и селекционери, да показва новите и определящите тенденции и спектакли в европейския театър и да бъде територия за среща на артисти и театрални специалисти от различни страни и континенти.

Афишът на 21-то издание включваше 21 спектакъла в основната програма и няколко съпътстващи прояви - представления в сградата на старата Южна железопътна гара, акции на открито, концерти. По традиция значимо място в основната програма заемаше чешкият шоукейс. Тази година в него бяха показани 14 спектакъла на различни театрални компании, сред които: "С и без надежда"от Томаш Вуйтек, реж. Иван Крейчи, Камерен театър "Арена", Острава; "Буржоазията" от Ян Микулашек и Дора Висеникова (по Бунюел и Кариер), реж. Ян Микулашек, Театър "Reduta", Бърно и Театър "Na zabradli", Прага; "Непрестанен дъжд" от Кейт Хуф, реж. Януш Климза, Театър "Ungelt", Прага; "Просешка опера" от Вацлав Хавел, реж. Даниел Шпинар, Театър "Klicpera", Храдец Кралове; "Малкият Ейолф" от Ибсен, реж. Ян Небески, "Divadlo v Dlouhe", Прага; "Кукленият театър търси таланти", реж. Томаш Дворжак, Наивен театър, Либерец; "Секал трябва да умре" от Юри Крижан, реж. Наталия Дякова, Градски театър "Дж. К. Тил", Пилзен; "Денят на Грозния" от Владимир Сорокин, реж. Камила Поливкова, "Студио на героите", Прага. Седемте чужди спектакъла, селекционирани в основната програма, бяха нашумелият "Госпожица Юлия" на Томас Остермайер и Театър на нациите, Москва, Русия; "Холокост" от Вилям Климачек, реж. Растислав Балек, Театър "Арена", Братислава, Словакия; "Черно мляко" на Алвис Херманис и Нов театър - Рига, Латвия; "Опитът" на Блахо Ухвар, Театър "S.T.O.K.A", Братислава, Словакия; "Без заглавие" на Слава Даубнерова, Словакия, "2-та седмица" на режисьора Бела Пинтер, Бела Пинтер и компания, Будапеща, Унгария и "Мир на майката и отечеството" от Божена Кеффова, реж. Ян Клата, Театър Полски, Вроцлав, Полша.

Както всяка година, така и сега стремежът на организаторите беше да съберат и покажат в афиша на шоукейса на чешкия театър различни театрални естетики, видове и форми, очертаващи профила на националната сцена през изтеклия сезон. Определено впечатление правеше постигнатият в избора на заглавията баланс между представленията, представящи утвърденото и типичното за нея и новаторските и експерименталните работи. В предложеното широко ветрило от разнообразни както като видове театър, така и като качество, постановки безспорно се откроиха три спектакъла - изобретателната театрална гротеска "Буржоазията" (по известния филм на Бунюел "Дискретният чар на буржоазията"), умелото куклено шоу "Кукленият театър търси таланти" и спектакълът на театъра-домакин в Пилзен "Секал трябва да умре", достойно представящ изпитаната традиция на чешкия театър в областта на майсторската реалистично-психологическа адаптация на известни романи и филмови сюжети. Към тях задължително трябва да бъдат прибавени и две камерни представления, отличаващи се със силното си актьорско присъствие - "Непрестанен дъжд" от Кейт Хуф на режисьора Януш Климза, за ролята си в което Ричард Крайчо е удостоен с наградата "Талия" 2012 и "Денят на Грозния" от Сорокин на сценографа и режисьора Камила Поливкова с впечатляващото изпълнение на Карел Добри.

Ненапразно "Буржоазията" беше спектакълът, който откри Пилзенския "ДИВАДЛО" 2013. Копродукция на две от основните чешки театрални формации - Театър "Reduta" (народният театър в Бърно) и Театър "Na zabradli" (водещата експериментална сцена в Прага) и постановка на най-интересния днес млад чешки режисьор Ян Микулашек (р. 1978), той пораждаше много очаквания, които убедително оправда. Адаптацията по филма на Бунюел, направена от Микулашек и Дора Висеникова (утвърдили се като екип още със спектакъла си "Европеана") няма за цел да пренесе на подиума знаменития сценарий, а само взима от него образи, ситуации и атмосфера, които трансформира във въздействаща театрална гротеска. Двамата правят представление за съвременния човек, видян през ярък и дързък сюрреалистичен фокус, който със задъхана неуморност извършва утвърдените социални ритуали на общуването, консумирането и добрите обноски. В духа на Бунюел тези ритуали са представени чрез ирационалните им и стряскащи мотиви, продължения и интерпретации. Заедно с оригиналната адаптация безспорно качество на спектакъла е интензивното, енергично и прецизно актьорско изпълнение. В продължение на 70 минути всички участници са на сцената, където без секунда отдих преминават през калейдоскоп от сюрреалистично деформирани, преекспонирани и преобърнати образи, интонации и движения. Това е театър за окото, визуална акция, респектираща с доброто познаване на европейското изобразително и филмово изкуство и с креативната свобода в играта с тях.

"Кукленият театър търси таланти" на режисьора Томаш Дворжак от Пилзенския театър "Алфа" и трупата на един от водещите куклени театри в страната - Наивен театър, Либерец демонстрира най-добрите характеристики на съвременния чешки куклен театър. Смесвайки типична куклена естетика и анимация с кукли, авторите създават изобретателна сценична пародия на много разпространените днес телевизионни конкурси за таланти и реалити шоута. Актуална тема, находчива и майсторска изработка и водене на куклите и прословутото, едновременно грубо гротескно и добродушно, чешко чувство за хумор - така най-кратко може да бъде описан този спектакъл, който увлече еднакво силно зрителите от всички възрасти.

Продукцията "Секал трябва да умре" на театъра-домакин и основен организатор на Международния фестивал "ДИВАДЛО" е създадена по сценария на един от най-успешните чешки филми със същото заглавие. Градският театър "Дж. К. Тил" в Пилзен има дълга и устойчива традиция, датираща от 1865 г., когато тук се установява първата професионална трупа. Днес театърът има пет компании, играещи в две сгради (Големият театър и Камерен театър) и пет отдела - драматичен, музикален, опера, балет и оркестър. "Секал трябва да умре" е една от последните премиери на драматичната трупа, в която си дават среща умението да се разкаже на сцената една история максимално реалистично, без овехтял патос и бутафория и доброто професионално актьорско изпълнение в тази естетика.

По традиция, установена още с появата на фестивала в началото на 90-те, неговият международен афиш има за цел да представи преди всичко най-новото и провокативното от страните от Вишеградската четворка, включваща освен Чехия също Словакия, Унгария и Полша. Днес, когато тази група вече по-скоро е останала в най-новата история на континента, фокусът на чуждата програма продължава да бъде върху театъра в централна Европа, но разширен и с някои от най-интересните театрални постижения в другите (основно) европейски държави. Тази година Словакия беше представена на "ДИВАДЛО" 2013 с три спектакъла на водещите си експериментални компании ("Арена" и "S.T.O.K.A") и имена (Растислав Балек, Блахо Ухвар и Слава Даубнерова), Полша - с нов спектакъл на Ян Клата, емблематичен режисьор както за полския, така и за съвременния европейски театър, и Унгария - също с един спектакъл на може би най-известния си режисьор в момента - Бела Пинтер. Към този неголям, но убедителен афиш бяха прибавени и две от водещите театрални събития напоследък в по-широк мащаб - много коментирания "Черно мляко" на прочутия латвийски режисьор Алвис Херманис, поставящ днес във всички престижни европейски театри, и "Госпожица Юлия" на Московския "Театър на нациите", реализирана от един от най-големите съвременни германски и европейски режисьори, директора на Берлинския Шаубюне Томас Остермайер.

От международната програма на "ДИВАДЛО" 2013 непременно бих отделила "Госпожица Юлия" на Томас Остермайер и Московския "Театър на нациите" и "Мир на майката и отечеството" на Ян Клата и Театър Полски, Вроцлав. Ян Клата прави спектакъла си по нашумялата книга със същото заглавие на Божена Кефф (Кеффова), представяща историята на полска еврейка, оцеляла от Холокоста, която прекарва останалия си живот, обсебена от преживяната травма. Това определя не само нейното съществуване, но повлиява необратимо и живота на дъщеря й. Клата превръща сложния полифоничен текст в мощно въздействащ многопластов спектакъл, чиято емблема става епизодът, в която майката и дъщерята се появяват на сцената неотделимо свързани с дебела дълга плитка и опитите на дъщерята, мятаща се отчаяно във всички посоки, опитвайки се да се откъсне от майката, остават неуспешни, защото единственият изход би бил да откъсне главата си, т.е. собствената й смърт.

"Госпожица Юлия" на Томас Остермайер и Московския "Театър на нациите" закри 21-то издание на Пилзенския фестивал. Спектакълът не само оправда намерението да бъде достойният финал на театралния форум, но и за пореден път потвърди високата професионална класа на Остермайер и двама от най-известните млади руски актьори Чулпан Кхаматова (Госпожица Юлия) и Евгени Миронов (Жан). Противоречиви мнения сред специалистите и гостите на фестивала предизвика адаптацията на Михаил Дурниенков, пренасяща персонажите и ситуациите от емблематичната пиеса на Стриндберг в днешна Русия. В нея Госпожица Юлия е дъщеря на олигарх, а Жан е личният й шофьор. Всъщност актуалният и умело направен собствен прочит на Дурниенков е едно от безспорните качества на спектакъла. В света на съвременните руски Юлия и Жан няма борба между половете, няма съзнателни и несъзнателни битки за власт и доминиране - онова, от което и двамата са обсебени, е желанието им да се измъкнат от живота, който водят; и двамата са еднакво нещастни и беззащитни във враждебния, непонятен свят, управляван от далечния и невидим, но вездесъщ и непрощаващ "баща". Остермайер изгражда представлението като виртуозен медиатор, провокиращ и обединяващ на сцената личните преживявания на актьорите и останалите създатели на спектакъла върху тази "семпла" съвременна трагедия. В характерното за него ударно сценично оформление - емблема на цялостното внушение, Жан, Юлия и Кристина се мятат без отзвук сред огромна супермодерна кухня, стояща самотно в средата на безкраен леден свят, заобиколена от сипещ се през цялото време на спектакъла сняг (сценограф Ян Папелбаум).

Завършилият току-що Международен фестивал "ДИВАДЛО" 2013 в Пилзен отново потвърди своята важна роля на място за среща и дебат между различни театрални гласове както в живота на чешката, така и на европейската сцена.

© Камелия Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.10.2013, № 10 (167)

Други публикации:
Литературен вестник, г. 22, № 29, 25.09-01.10.2013.