ДНЕШНИЯТ ХАМЛЕТ

Камелия Николова

web

От доста време чакахме спектакъл като "Хамлет" на Явор Гърдев. Не че сред като цяло твърде вялия театрален пейзаж у нас през последните години не се появяваха добри, а понякога и много добри представления, както и интересни опити в нови или малко познати естетики, но те не успяваха да разпръснат общото усещане за домашност, рутина и/или липса на размах. "Хамлет" на сцената на Народния театър направи точно това. Спектакълът ударно и категорично демонстрира доброто самочувствие и респектиращите възможности както на екипа, който го създава, така и на (част от) съвременния български театър. Направен амбициозно, много професионално и с познаване на актуалните развития в сценичната практика днес, той естествено и адекватно се вписва в глобалния обмен на театрални идеи.

Безспорно най-важното качество на спектакъла е опитът на създателите му да предложат актуален днешен прочит на вечната трагедия, да покажат Хамлет от началото на XXI в., при това своя Хамлет от началото на XXI в. Първата целенасочена крачка е изборът на най-новия български превод на пиесата - на Александър Шурбанов от 2006 г. Въпреки че леките промени в него на двете емблематични ключови фрази "Векът е разглобен. О, дял проклет: да си роден, за да го слагаш в ред!" ("Изметнат е векът. О, жребий клет - да съм роден за да го сложа в ред!") и "Да бъдеш или да не бъдеш? Туй е въпросът" ("Да бъдем или не - това се пита.") отчасти прекъсват веригата на разпознаване и асоциации от публиката, особено важна при гледането на базисни класически текстове от рода на "Хамлет" или "Едип цар", като цяло избраният превод изоставя силната лиричност на варианта на Валери Петров и я заменя с по-ударен и хладен съвременен език. Другата решаваща крачка е превръщането на класическия герой Хамлет, носещ на плещите си през вековете задължението да възстановява разрушения порядък в "герой на нашето време", т.е. в днешния човек, който, изправен сам и раним сред глобалния свръхтехнологизиран свят, трябва да преживява и да се справя с краха на житейските си връзки, с разпадането на личните си малки вселени. Хамлет на Леонид Йовчев е съвременният "всеки човек", който се сблъсква със загубата на безспорни опори, доскоро смятани от него за непоклатими - твърдата свързаност на семейството му, безусловната майчина подкрепа, верността на любовта и приятелствата, и за да продължи да живее, се опитва да изгради отново някакъв свой свят (от болка, опити за сближаване и отмъщения).

Актуалният прочит на класическата трагедия е осъществен най-вече чрез пространственото решение. Както е обичайно за Явор Гърдев и впечатляващия постановъчен екип (сценографите Никола Тороманов, Даниела Ляхова и Венелин Шурелов, композитора Калин Николов, ярките представители на съвременния танц Виолета Витанова и Станислав Генадиев), избраната тема е директно изложена на подиума чрез ударното й визуално пласиране в организацията и образното изграждане на пространството. Сценичната среда е съставена от четири компонента - метална многофункционална конструкция, автомати с лазерно насочване, мобилен телефон; човешки тела в съвременно ежедневно-спортно облекло, допълнено с военни елементи; неспирно леещ се дъжд, сливащ се с няколко езера/локви (реални и заснети) и създаващ усещането за подгизнал, хлъзгав, студен свят и срещу всичко това голото ранимо и самотно тяло на човека Хамлет, преживяващ своята драма.

Голямото попадение в актьорския състав са преди всичко невероятният като физическо и емоционално присъствие Леонид Йовчев в ролята на Хамлет и Мариус Куркински (Клавдий), изобретателно събрал в едно "злодеите на Шекспир" и обобщил ги в един ежедневен Ричард ІІІ, както и Валентин Ганев като Полоний и Христо Петков като Лаерт. Въпреки че за произнасянето на мерената реч безспорно са положени много и разумни усилия, тя все пак остава най-уязвимото място на спектакъла. В същото време сложното и прецизно пластическо изпълнение както на споменатите актьори, така и на останалата част от екипа се превръща в основен елемент от силното въздействие на "Хамлет".

© Камелия Николова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2014, № 2 (171)

Други публикации:
Литературен вестник, бр. 36, 07.-13.11.2012.